Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Влетя в коридора, подхлъзна се и се стовари на пода. Зад него Лоренц ревеше като бик.
Докато куцукаше по коридора, внезапно осъзна какво бе направил току-що — варварството, преднамереното осакатяване. Какво бе станало с него? Стрелял бе по хора от мостчето, все едно бяха безчувствени мишени, бе убил безпомощни хора през огледалото и сега тази ужасна касапница в кухните — и бе направил всичко с такава лекота, толкова умело, все едно беше изпечен убиец, все едно беше Кардинал Чан. Но той не беше Чан, не беше убиец… ръцете му затрепериха, обля го студена пот. Не, не можеше да продължава да се хвърля от един сблъсък към друг без никаква представа какво търси. Трябваше да седне, да си почине, да поплаче — какъвто и да е отдих, колкото и кратък да е. Чуваше гласовете на гостите, музика, стъпки — сигурно бе близо до балната зала. Видя някаква врата — малка, проста, отключена, — помоли се с цялото си сърце стаята зад нея да е празна и се вмъкна вътре.
Озова се в някакъв килер, най-вероятно на чистачките.
Внимателно остави чантата и опипа, около себе си. Напипа рафтове, пръстите му търсеха чевръсто, местеха се от рафт на рафт, докато дясната му ръка не откри дървена кутия, пълна с гладки цилиндрични неща… свещи. Взе една и продължи да търси кибрит — трябваше да е някъде тук. Намери го на долния рафт и с едно драсване превърна тайнствената стая в обикновен каталог на домакинството: сапун, кърпи, кофи, парцали, четки, метли, четки за прах, работни престилки, оцет, восък — благослови грижливата прислужница, която го бе оставила тук — едно малко столче. Седна с лице към вратата. Наистина много грижлива прислужница — защото на стената до вратата бе закована верига, която можеше да се омотае около дръжката и да служи като резе, но само отвътре. Свенсон я омота, огледа рафтовете и видя до кутията кибрит мястото, на което влизащите оставяха свещите си — там имаше петно от разтопен восък. Беше се скрил в нечие убежище и си го бе присвоил.
Затвори очи и остави умората да се стовари върху плещите му. Ех, защо тази мила прислужница не беше оставила и малко тютюн?
Щеше да е ужасно лесно да заспи и той знаеше, че е напълно възможно. Намръщи се и се насили да седне изправен, а после — защо ли все му се изплъзваше от ума — си спомни за чантата, сложи я в скута си и я отвори. Вътре имаше листове, нагъсто изписани с дребен почерк.
Свенсон зачете, бързо, очите му летяха от ред на ред, от един лист на друг.
Беше подробен разказ за завоевания и хитрости и явно беше излязъл изпод перото на Робърт Вандаариф. Отначало Свенсон разпозна достатъчно от имената и местата, за да проследи географския път на финансите — монетни къщи във Флоренция и Венеция, търговски брокери във Виена и Берлин, търговци на кожа в Стокхолм, търговци на диаманти в Антверпен. Но колкото по-внимателно четеше, толкова повече му се налагаше да се връща назад, за да си припомни фактите (и кои инициали бяха на институции — РЛС беше Розамунд Лакер-Сфорца, а не както бе решил отначало, Ротердам Лайабилити Сървисес, голям застраховател на презокеанска търговия), и толкова повече разбираше, че това е разказ с две свързани нишки: стабилна кампания за влияние и придобивки и поредица странни хора като острови в река, които всеки по свой начин определяха накъде да текат парите. Но повече от всичко му направиха впечатление многото споменавания на херцогство Мекленбург.
Беше съвсем явно, че Вандаариф е провел продължителни преговори, както лични, така и чрез посредници, за да закупи огромни територии в планинския регион на херцогството, при това с право за разработване на мините. Това потвърждаваше догадката на Свенсон, че хълмовете на Мекленбург са дори по-богати на залежи на индигова смола от кариерата на Тар Менър. Освен това потвърждаваше представата на Вандаариф за този материал като за стока — със специалните му свойства и подмолни приложения.
Малко по малко доктор Свенсон идентифицира останалите основни личности в Кликата, като отбеляза как всяка от тях бе влязла в разказа за завоеванията на Вандаариф. Графинята се появяваше чрез венецианския спекулативен пазар и чрез нея лорд Робърт се запознаваше в Париж с граф Д’Орканч като човек, който би могъл дискретно да го съветва за покупката на някои антики от някакъв наскоро открит под земята манастир в Солун. Но това беше уловка, защото графът бе нает, за да изучи и удостовери характеристиките на определени минерални проби, които лорд Вандаариф явно бе купил тайно от същите венециански спекуланти. И все пак той се изненада, че не видя да се споменава Оскар Вайланд, от чиито алхимични студии произтичаше толкова голяма част от работата на конспирацията. Възможно ли беше Вандаариф да бе познавал Вайланд (или да го бе подкупвал) толкова дълго, че да не виждаше нужда да го споменава? В това нямаше смисъл и Свенсон прелисти напред, за да види дали художникът не се появява нататък, но разказът скоро се разклоняваше в разкази за проучвания и дипломация, за учени и откриватели в Кралския институт, които също бяха поканени да проучат пробите, за ресурсите, отделени на определени експерименти в производството (тук за първи път се появяваха доктор Лоренц и Франсис Сонк), и после за самия Мекленбург и взаимодействията между лорд Вандаариф, Харалд Крабе и техния мекленбургски контакт, разбира се — Свенсон завъртя очи, — вечно киселия по-малък брат на херцога, Конрад, епископ на Варенмюнде.