Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
И се смая. Раната в сърцето бе зашита. И нещо повече — беше запълнена с индигова смола.
Вратата внезапно се отвори и Свенсон стреснато пусна тялото. Вода и лед се изплискаха шумно на пода. Който бе влязъл, несъмнено бе чул шума и бе видял, че вратата на шкафа е отворена. Свенсон бързо освободи куките. А чантата? Къде беше чантата? Беше я оставил на земята, когато бе взел куките. Прокле се какъв глупак е, пусна едната кука във ваната и грабна чантата в мига, в който вратата на шкафа помръдна. Свенсон я блъсна с рамо и повали човека зад нея. Отстъпи от шкафа и го погледна. Още един от облечените в черно слуги, дошъл с поредния чувал, пълен с натрошен лед. Чувалът се изсипа и ледът се разпиля по пода като блестящо покривало. Свенсон се хвърли към мъжа, стъпи върху него, за да не рискува да се подхлъзне на леда, и се втурна през вратата.
Озова се в самата готварница — с широка дълга маса, огромно каменно огнище, печки, купища тенджери, тигани и посуда. От другата страна на масата стоеше доктор Лоренц с черната си пелерина и четеше през дебелите си очила някакъв нагъсто изписан пергамент. От дясната страна на учения бе просната кърпа с подредени върху нея метални инструменти, пинцети, ножове и малки ножици, а от лявата имаше стъклени шишенца, свързани с дестилиращи тръбички. Свенсон видя патрондаша с металните шишенца, преметнат на един стол — това бе запасът от рафинирана индигова смола на доктора от кариерата.
От страната на масата откъм Свенсон седеше друг от хората им и пушеше пура. Още двама стояха до огнището и се занимаваха с някакви метални съдини, които висяха над огъня — обезпокоителни комбинации от чайник и средновековен шлем, с лъскави метални хоботи, от които излизаше пара. Всички бяха с дебели кожени ръкавици. И го погледнаха изненадано.
Страхът и умората му се сляха и се превърнаха в брутална целесъобразност. Свенсон пристъпи към масата и замахна с всички сили, преди мъжът на стола да успее да помръдне. Куката се заби с влажен звук и закова ръката му към масата. Мъжът изкрещя. Свенсон пусна куката, изрита стола изпод мъжа и той пак изкрещя, свлече се на пода и увисна на прикованата си ръка. Свенсон пусна чантата и замахна със стола с всичка сила към по-близкия мъж до огнището, който се бе втурнал към него. Столът го фрасна жестоко по протегнатите ръце и го спря. Свенсон отстъпи встрани като бикоборец — или както си представяше, че би направил бикоборец — и замахна отново, този път към главата и раменете на мъжа. Столът се счупи, а мъжът падна. Първият още крещеше. Лоренц викаше за помощ. И вторият от огнището се бе втурнал напред. Свенсон се дръпна към купа тигани — зад тях имаше тежък комплект касапски ножове и той се спусна към него. Мъжът го сграбчи за куртката. Пред очите на Свенсон имаше цял ред остри ножове, но не можеше да ги стигне. Мъжът го дръпна и го завъртя, заби лакът в челюстта му. Свенсон изпъшка и залитна назад, ръката му напипа някаква дръжка, дръжка на нещо тежко, и той замахна с него към противника си точно когато той стоварваше юмрук в корема му. Свенсон се преви на две, но и неговият удар бе достатъчно силен, за да накара противника му да залитне. Докторът вдигна очи, останал без дъх. Държеше тежък дървен чук за месо. От главата на залитащия мъж капеше кръв. Свенсон замахна отново, уцели го по ухото и мъжът се строполи на земята.
Обърна се към Лоренц. Онзи на масата още беше прикован, лицето му бе сивкаво. Доктор Лоренц гневно търсеше нещо в наметалото си и гледаше Свенсон с омраза. Ако можеше да докопа патрондаша! Свенсон се втурна към масата, вдигнал чука. Прикованият мъж изпищя и клекна. Лоренц се ухили тържествуващо: най-сетне бе намерил каквото търсеше — малък черен пистолет!
Втренчиха се един в друг.
— Упорит сте като въшка! — изсъска Лоренц.
— Всички сте обречени — прошепна Свенсон. — Всички до един!
— Това е смешно. Смешно!
Лоренц се прицели. Свенсон запрати чука по редицата стъклени шишенца — строши ги до едно — и се хвърли на пода. Лоренц извика смаяно — и заради проваления експеримент, и заради полетелите към лицето му стъкла — и куршумът прелетя през стаята и се заби във вратата. Свенсон напипа чантата на пода и за пореден път я грабна. Лоренц стреля пак, но пак не улучи. Третият куршум разцепи касата на вратата, докато Свенсон изхвърчаше през нея.