Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
За нещастие тия разкази нещо се пообъркали от неочакваното завръщане на самия Гейбриъл Гръб, около десет години по-късно, като благодушен старец, дрипав и ревматичен. Той разправил историята си на пастора, а после и на кмета; с течение на времето започнали да я приемат като исторически факт и в този си вид стигнала чак до наши дни. Онези, които повярвали отначало на приказката за ветропоказателя, чувствувайки, че веднъж са злоупотребили с доверието им, не били склонни да го гласуват отново; затова си давали възможно най-мъдър вид, свивали рамене, почуквали чело и разпръсквали мълвата, че Гейбриъл Гръб бил изпил всичкия холандски джин и заспал на плоския надгробен камък, като се опитвали да обяснят всичко, що бил видял в таласъмската пещера, казвайки, че додето скитал по света, той бил помъдрял. Но това тълкуване никак не допаднало на хората нито тогава, нито по-късно, затова то постепенно отпаднало. Е, било що било, ала тъй като Гейбриъл Гръб страдал от ревматизъм до края на живота си, от тази история може ако не друго, то да се извлече поне една поука, а именно: ако човек се озлоби спрямо другите и пие съвсем сам по Коледа, може да е сигурен, че не ще му стане по-хубаво — дори питието да повдигаме на духа да е тъй добро и с толкова неизмерими градуса повече, като онова на духовете, що Гейбриъл Гръб видял в таласъмската пещера.
Глава тридесета
— Е, Сам — рече мистър Пикуик, щом любимият му прислужник влезе в спалнята му с топла вода сутринта на първия ден на Коледа, — все тъй ли е мразовито?
— Водата в легена за миене е хванала ледена корица, сър — отвърна Сам.
— Сурово време, Сам — забеляза мистър Пикуик.
— Славно време за тез, дет са добре увити, както си рекла бялата мечка, докато се упражнявала на пързалката — каза Сам.
— Слизам долу след четвърт час, Сам — рече мистър Пикуик, развързвайки нощното си боне.
— Много хубаво, сър — отвърна Сам. — Там има един чифт от касапската партия.
— От какво, Сам? — провикна се мистър Пикуик и седна в леглото.
— От касапската партия — рече Сам.
— Какво означава това? — попита мистър Пикуик, като се чудеше дали беше жива стока или нещо готово за ядене.
— Е, та не сте ли чували досега, сър? — запита мистър Уелър. — Аз пък смятах, че всеки знае: касапи викат на хирурзите.
— А, хирурзите ли? — рече мистър Пикуик с усмивка.
— Точно така, сър — отвърна Сам. — Само че онези долу не са съвсем редовни касапи; те още учат занаята.
— С други думи, те са студенти по медицина, доколкото разбирам? — рече мистър Пикуик.
Сам Уелър кимна утвърдително.
— Това ме радва — заговори мистър Пикуик, хвърляйки енергично бонето си върху завивката. — Те са чудесни момчета, наистина чудесни момчета! Със зрели възгледи, благодарение на своите наблюдения и размисли; с тънък вкус, благодарение на своята начетеност и научна подготовка. Това много ме радва.
— Те пушат пури край огнището в кухнята — рече Сам.
— А! — забеляза мистър Пикуик и потърка ръце. — Преливат от добри чувства и жизнерадост. Обичам да виждам точно това.
— Единият от тях — продължи Сам, без да обърне внимание на забележката на своя господар, — единият от тях си е сложил краката върху масата и си пие брендито чисто, другият пък, оня с пенджерите — си е взел каче със стриди между коленете, отваря ги с пълна пара и също тъй бързо ги лапа, а с черупките замеря младия дебеланко, заспал, както е седнал в ъгъла до огнището.
— Екстравагантности на гения, Сам — рече мистър Пикуик. — Може да се оттеглите.
Сам надлежно се оттегли; мистър Пикуик слезе долу на закуска след съответния четвърт час.
— Ето го най-сетне! — приветствува го възрастният мистър Уордл. — Пикуик, това е братът на мис Алън, мистър Бенджамин Алън. Ние му викаме Бей, вие също може да му викате тъй, ако искате. А другият джентълмен е неговият най-добър приятел, мистър…