Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Делиан така и не видя Херцога; той сънуваше огън.
11.
Величеството се промъква през вратата на килията ми като лисица, на която ѝ се причува лай на кучета. Мърда в дрехите си, сякаш нещо пъпли по кожата му и облизва потта от горната си устна. Последните няколко години не са му се отразили добре: доста е наддал, но бузите му въпреки това са увиснали и под очите му има тъмни торбички. Линията на косата му се е преместила някъде на север към Бялата пустиня. От двете му страни стоят двама от Божиите очи.
— Каин, дойдох тук от уважение към факта, че някога ми спаси живота — казва той, почесвайки със средния пръст на дясната ръка ъгълчето на устата си. — Но ние не сме приятели и не можеш да очакваш специално отношение от мен. Когато се обърна срещу Нашия господар Ма’елкот, ти пожертва и приятелството ни.
Почесването в ъгълчето на устата е част от „Тихия Кант“, таен жестомимичен език на бандата, която ръководеше някога. Този знак означаваше: Присъстват врагове. Съдействай. Използването на средния пръст означаваше две неща — че и двамата офицери от Божиите очи са шпиони и че той трябва да се държи прилично пред тях.
По потта и треперенето може да се предположи, че се намира в ранен стадий на ХРВП — което би могло да означава, че офицерите шпиони са просто параноидна фантазия. От друга страна, Тоа Сител някога ръководеше Очите и най-вероятно има свои информатори сред офицерите им.
— Майната му на приятелството — казвам му аз и леко стисвам одеялото между палеца и показалеца ми: „Разбрах те.“ — Искам да сключим сделка.
— Няма сделка, която да ти спаси живота — отвръща той, почесвайки другия ъгъл на устата си с левия палец: знак за истина. — Ти ще умреш, както е планирано, в Деня на Възнесението.
Аха, обаче, честно да ти кажа, с нетърпение го очаквам; перспективата да прекарам остатъка от живота си в събиране на парчетата от разбития ми живот изобщо не ме радва.
Но аз ще избера как да умра.
Няма да позволя някой друг да решава вместо мен.
— Мога да ти кажа много неща — предлагам му аз. — Мога да ти кажа защо из целия град хората се избиват и защо нещата ще се влошат още повече. И мога да ти кажа какво можеш да направиш по въпроса.
Сега палецът, с който се бе почесвал по устата, тупва два пъти на същото място: Наистина?
Аз просто го гледам. Нека се чуди.
— И какво искаш за тази информация?
Поемам си дълбоко дъх и сплитам пръсти под претекст, че си пукам ставите.
— Искам да си тръгна по същия път, откъдето влязох в донжона: покрай Ямата. — Палците ми се докосват, докато произнасям „искам“, после се разделят за „да си тръгна по същия път, откъдето влязох“, докосват се за „в“, разделят се за „донжона: покрай“, докосват се за „Ямата“.
Величеството присвива очи, докато премахва думите от интервалите, за да образува изречение: Искам в Ямата. Очите му се опулват като преварени яйца.
— Да не си луд?
Съвзема се бързо и ми дава знак „разбрах те“, докато бързо обмисля своята реакция в малкия ни водевил.
— Ти си Врагът Божи, Каин. Само Негово Сиятелство може да те освободи. Не мога да повярвам, че искаш нещо такова.
Преструвам се, че чеша брадичката си с лявата си ръка, докато правя знака „истина“.
— Няма да е зле да го попиташ тогава. Надига се лайняна буря, Величество, и само аз мога да я надуша.
— Тоа В’Лич — поправя ме разсеяно той и поглежда поред към двамата офицери, сякаш се чуди какво да направи. Двамата стоят в отпуснати пози свободно, преструвайки се, че не ни обръщат внимание. — И как очакваш да попитам Патриарха такава глупост? — пита той, потривайки нервно ръце. — Обиди ме с това предложение.
Пръстите му се потриват един в друг на думите „обиди ме“.
Добре, картинката ми е ясна.
— И това е всичко? — казвам аз, примигвайки невярващо. — Това ли получавам, задето ти спасих безполезния неблагодарен задник? „Целувки, ще се видим в следващия живот?“ Кога стана такъв гъзолизец?
— Внимавай с езика — казва той с леден тон. — Говориш с имперски Херцог…