Острието на Тишал

6.

Денят и нощта нямаха значение в Ямата. От време на време по моста избутваха нови затворници; понякога пазачите се спускаха долу, за да отнесат труповете и онези, които скоро щяха да бъдат трупове. За дълго време единственото значително събитие си оставаше появата на Каин. Оттогава ги бяха хранили няколко пъти, но Делиан установи, че не може да си спомни дали кошниците с храна бяха спускани четири или шест пъти… или два…

Треската му се влоши. През първите няколко дни в Ямата той си мислеше, че се оправя, но единствената причина за това бе, че принудителната неподвижност отчасти бе притъпила умората. Делиан заспиваше, когато повече не можеше да държи очите си отворени, и се събуждаше, когато някой го бутнеше или ритнеше.

Макар да се намираше доста надолу по канала и вече не рискуваше сблъсъци с брутално своенравните Змии, които пазеха извора с чиста вода, той успяваше донякъде да утоли жаждата си; установи, че когато мирише пръстите си, които потапяше в канавката, той можеше да разбере кога течението е сравнително по-чисто, и тогава рискуваше да отпие глътка или две. Знаеше, че така можеше да прихване всякакви болести, от хепатит до холера, но не му пукаше.

През часовете, които използваше за разходка, той слушаше т’Пас и растящата ѝ група каинисти, които просвещаваха останалите затворници или спореха помежду си; различните интерпретации на каинизма бяха почти толкова, колкото бяха и поддръжниците му, но постът на т’Пас като че ли ѝ гарантираше някаква власт; острият ѝ ум беше подкрепен от изключително пронизителен глас и агресивен характер, затова малцина се осмеляваха да спорят с нея.

От време на време тя хвърляше по някой поглед към Делиан в безмълвен опит да получи разрешение отново да се приближи до него; той рядко ѝ отвръщаше. Точно както в този момент — някой възрази, че целите на каинизма са обикновена анархия, и докато му отговаряше, тя гледаше право в Делиан:

— Каинизмът не е нито анархия, нито автархия. Не е липса на управление, а самоуправление.

— Все същото е.

— Може и да изглежда така — допусна спокойно т’Пас, — ако смяташ, че каинизмът поддържа автархията; но не е така. Ние не поддържаме, ние просто описваме. Автархията е обикновен факт. Всеки ден всяко мислещо същество решава кои правила да спазва и кои да наруши. Нашите причини да спазваме или нарушаваме правилата може да са напълно различни, но фактът, че имаме право на избор, е еднакъв за всички. Може би единствената разлика между каинизма и всички останали е това, че ние правим съзнателен избор, вместо да позволим на навика да ни води заедно със стадото. Елкотанската Църква казва: Подчинявайте се. Обичайте се. Грижете се за благото на съседа си. Не лъжете. Не крадете. Не убивайте.

Напълно е възможно един каинист да е вярващ елкотанин и „добър човек“ по стандартите на Църквата — единствената разлика е, че каинистът знае, че има право на избор. Той не се подчинява на Ма’елкот или Църквата Му, а на себе си.