Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Единствените затворници, които не се бореха за храна, бяха онези, които не можеха да се изправят от слабост, и естествено, Змиите, които охраняваха извора с вода. Тази предприемчива групичка бе открила, че достатъчно затворници са готови да се разделят с дажбата си в замяна на по-чест достъп до чиста вода; Змиите бяха започнали да устройват съревнования между тези доброволци. Онези, които предлагаха най-големите и най-апетитни парчета от кошниците с храна, получаваха най-големи порции вода. За особено големите парчета наденица Змиите дори позволяваха на молителя да се измие — един почти немислим лукс. Те никога не страдаха от липса на нетърпеливи помощници.
Затова сега единственият начин някой да получи повече храна, беше да се бие за нея.
Освен това Делиан се страхуваше, че ако успее да се пребори за някоя друга хапка, преди всичко да бъде разграбено, при завръщането си можеше да открие, че някой е заел мястото му до канавката. Той реши, че смъртта от жажда ще е по-бърза и по-мъчителна, отколкото от глад, затова легна отново на влажния студен камък и затвори очи.
След неизвестно колко време нечий тих глас произнесе името му.
Той отвори очи. До него стоеше т’Пас, стиснала парче хляб в едната си ръка и бучка твърдо сирене в другата.
— Ето — каза тя, предлагайки му и двете. — Мога ли да си купя възможност да поговоря с теб?
Делиан въздъхна и с усилие се надигна. Изви глава, за да я погледне; тя беше забележимо по-слаба, сякаш донжонът бе отрязал от плътта ѝ, но очите ѝ сияеха още по-ярко. Тъй като имаше немалък успех в просвещаването на другите затворници, тя бе сърбала около себе си внушителна компания — каинистите вече настигаха по брой Змиите и Делиан очакваше скоро да стане свидетел на борба за надмощие между двете групи, — но все още не се беше отказала от опитите си да го спечели на своя страна.
— Какво толкова намираш в мен, т’Пас? — попита бавно той. — Защо съм толкова важен за теб?
Жената приклекна до него и остави хляба и сиренето в скута му.
— Не знам — отвърна тя. — Ти си толкова дълбоко нещастен… Мисля, че нещо в този свят ужасно се е объркало, щом някой като теб страда толкова.
— И се опитваш да ме нахраниш, за да ме ободриш? — попита той, усмихвайки се накриво при спомена за бърканите яйца на сергията на улица Мориандар. — Знаеш ли какво? Точно така попаднах тук. — С едно махване на безсилната си ръка той посочи Ямата. — Позволих на един човек да ме ободри.
9.
Заспивам и се събуждам, и заспивам отново, цукалото ми е изпразнено и го напълвам отново, а онзи шибаняк в Ямата като че ли не млъква.
— Представете си един мързелив ковач: докато подковава коня на някакъв непознат, той открива, че не му стига един гвоздей. Вместо да си направи труда да го изкове, той оставя последната подкова без него. За добро ли е мързелът му, или за зло?
— Какво става по-нататък е известно на всички:
— Значи мързелът на ковача е зло, освен ако — за да поддържаме спора — непознатият е бил не пратеник на своя крал, а шпионин на врага; тогава ще е пропаднало вражето кралство. И в този случай „добре“ изпълнената работа щеше да излезе много скъпо на ковача и неговите близки — може би дори щеше да им струва живота.
— Поуката от това е следната: невъзможно е със сигурност да се предсказват дългосрочните последствия дори на най-безобидните решения. Няма начин да се управлява развитието на събитията и дали определено действие е „добро“, или „лошо“ може да се прецени единствено по последствията — и дори тази преценка може да се промени след време. Всяко действие, определено първоначално като „добро“, може по-късно да даде „лоши“ последствия — които после може да се окажат „добри“. В края на краищата „добро“ и „зло“ са просто кодови думи, с които ние показваме дали одобряваме или осъждаме дадено действие. Всички трябва да приемем, че каквото и да правим, колкото и „добро“ да изглежда за момента то, последствията от него може да се окажат ужасни.
— Тогава какво е решението? Да не правим нищо? Но дори бездействието има последствия. Същността на каинизма е следната: истински свободният човек избира сам своите цели и се стреми към собствените си мечти единствено заради удоволствието да избира и да се стреми.