Червени морета под червени небета

— Двайсет и първи сме, Равел.

— Знам проклетата дата, просто… о.

Двайсет и първи Аурим — феста Йоно, голямото шествие на Господаря на ненаситните води. Локи въздъхна облекчено. Далече от обичайните ритми на града той съвсем бе забравил за празника. По време на феста Йоно верарците се отблагодаряваха на Йоно за стореното от него за съдбата на града с обредно изгаряне на стари кораби, а хиляди пияници всяваха бъркотия по доковете. Локи го беше наблюдавал само от балконите на Кулата на греха, но по време на празника беше много оживено. По дяволите, та това щеше дори да улесни промъкването в града. Там щяха да се случват хиляди неща, които да създават работа на стражата.

— Всички на палубата! — разнесе се вик откъм кърмата. — Всички в средата на палубата! Капитанът ще говори!

Локи се ухили. Когато по време на игра на карти призоваваха всички на палубата, играта трябваше да спре и всички да оттеглят залозите си. Неговите седем солария скоро щяха да се приберат у дома.

Орхидеите се струпаха шумно в средата на палубата и след няколко минути Дракаша им махна да млъкнат. Капитанът постави една празна бъчва до гротмачтата и лейтенант Делмастро скочи върху нея, облякла прилично палто от корабните запаси от хубави дрехи.

— До края на нощта ние сме „Химера“ и никога не сме чували за „Отровната орхидея“! — провикна се тя. — Капитанът съм аз! Ще обикалям квартердека, ако на някого му трябва нещо, а Дракаша ще е в каютата си, освен ако всичко не отиде по дяволите.

— Ако друг кораб ни поздрави, ще отговарям аз. Останалите се преструвайте, че не говорите терински. Задачата ни е да закараме двама от новите ни приятели на брега, за да свършат една работа, която ще е важна за всички нас. Равел, Валора — ще ви изпратим в същата лодка, която подарихте за нашата кауза преди много, много седмици. — Тя млъкна и остави внезапния взрив от бърборене да утихне. — През следващите два часа ще спуснем котва. Ако до изгрев-слънце не се върнете, корабът ще отплава и никога повече няма да припарим по-близо от петстотин мили до този град.

— Разбираме — рече Локи.

— След като спуснем котва, искам двойни постове по мачтите — продължи Делмастро. — Пуснете мрежи бръсначи и от двете страни, бързи за издигане, но ги оставете спуснати. Подпрете пръти отстрани до парапета и подгответе саби и на двете мачти. Ако митничарска лодка или каквото и да било друго в униформа се опита да ни посети, поканете ги на борда и ги затворете за през нощта. Ако нещо по-голямо ни обезпокои, отблъсваме нападателите, вдигаме платна и бягаме като дяволи.

Идеята бе посрещната с одобрително мърморене.

— Това е. Курс към Тал Верар. Мумчанс, спри ни на около миля от Смарагдовите галерии. И вдигнете на хакборда атмирски сив вимпел.

Ашмир, макар и да си нямаше собствена търговска и военна флота, въртеше оживено дела по удобни регистрации на контрабандисти, капери и търговци, които не плащаха мито. С това знаме никой нямаше да ги погледне втори път. Още по-важно, никой нямаше да дойде просто за да си побъбри със сънародници далече от дома. А спускането на котва във водите югоизточно от града щеше да им даде достъп до Кастелана и те можеха да стигнат при Страгос, без да се промъкват твърде наблизо до претъпканите марини или главното пристанище.