Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Казах го без ирония, защото не съм способен да предскажа ничие бъдеще.
– С това мога да направя двеста снимки. – Взе апарата от него с жест, с който искаше да прикрие нетърпението, и го сложи на нощното шкафче до телефона.
– Браво – отвърна той без особен интерес.
– А след това мога да ги кача на компютъра. Гледам ги по-често, отколкото когато са в албум.
– Брависимо. Но за това трябва да имаш компютър.
Лаура застана пред него предизвикателно.
– Какво? – каза с ръце на хълбоците. – Сега лекция ли искаш да ти изнеса за качеството на дигиталните снимки?
Адриа я погледна в толкова сините очи и я прегърна. Стояха дълго така, а аз се поразплаках. За щастие, тя не забеляза.
– Защо плачеш?
– Не плача.
– Лъжец. Защо плачеш?
457 Област в Южна Португалия. – Б. пр.
* * *
Бяха допринесли късно следобед безпорядъкът в спалнята да стане хаотичен. Прекараха цял час в леглото, загледани в тавана. Лаура разгледа медальона на Адриа.
– Защо го носиш винаги?
– Просто така.
– Но ти не вярваш в...
– За да си спомням.
– Какво да си спомняш?
– Не знам.
Тогава звънна телефонът. Звънеше на нощното шкафче от страната на Лаура. Спогледаха се, сякаш се питаха един друг, в някакво гузно мълчание, дали чакат обаждане. Лаура не помръдна, сложила глава на гърдите на Адриа, и двамата слушаха как телефонът продължаваше монотонно да звъни, да звъни, да звъни. Адриа погледна косите на Лаура, очаквайки тя да се раздвижи. Никакво движение. Телефонът продължи да звъни.
VI. Stabat Mater458
Всичко, от което се боим, ни се дава.
Елен Сиксу459
458 Стоеше Майката (лат.) – началните думи на средновековна поема, вдъхновена от образа на Божията Майка, скърбяща пред разпнатия Иисус Христос. Върху текста на поемата, чието авторство се приписва на италианския францискански монах Якопоне да Тоди (1230–1306), са написани множество музикални произведения. – Б. р.
459 Френска писателка (1937), автор на романи, пиеси и есета по проблемите на феминизма. – Б. пр.
50
Две години по-късно телефонът неочаквано звънна и Адриа се сепна както всеки път, когато го чуеше. Дълго време гледа апарата. Къщата тъмна, с изключение на лампата за четене в кабинета. Къщата, потънала в тишина, къщата без теб, с изключение на настоятелния телефонен звън. Сложи отбелязка на страницата в книгата на Кар460, затвори я и постоя още няколко секунди, загледан в пищящия телефон, сякаш така можеше да разреши всичко. Остави го да звъни още доста дълго; накрая, тъй като този, който звънеше, прояви упорство, Адриа Ардевол разтърка лицето си с длани, вдигна телефона и каза да.
460 Вероятно става дума за Едуард Халет Кар (1892–1982) – английски историк, дипломат и публицист, автор на многобройни трудове, между които „Що е история?“ и фундаменталното изследване „История на Съветска Русия“. – Б. пр.
* * *
Погледът му беше тъжен и влажен. Беше на около осемдесет години, изглеждаше изхабен и безкрайно съкрушен. Стоеше на площадката на стълбището и дишаше тежко, стиснал здраво малка пътна чанта, сякаш допирът с нея го поддържаше жив. Като чу стъпките на Адриа, който се качваше бавно по стълбите, се обърна. Няколко секунди двамата се гледаха.
– Mijnheer461 Адриан Ардефол?
Адриа отвори входната врата и покани мъжа да влезе, докато той на някакво подобие на английски потвърждаваше, че е човекът, който беше позвънил сутринта. Бях убеден, че заедно с непознатия въвеждам вкъщи една тъжна история, но вече нямах избор. Затворих вратата, за да не позволя тайните да се разпръснат по площадката и надолу по стълбите; застанал прав, му предложих да говори на холандски и тогава забелязах, че влажните очи на непознатия леко заблестяха, докато с жест благодареше за предложението на Адриа, който спешно трябваше да избърше праха от своя ръждясал холандски, за да попита непознатия какво желае.
– Това е дълга история. Затова ви попитах дали разполагаме с достатъчно време.
Въведе го в кабинета. Забеляза, че влизайки, човекът не можа да скрие възхищението си, също както посетителят на Лувъра, който неочаквано се озовава в зала, пълна с изненади. В средата на помещението новодошлият плахо се завъртя, за да разгледа лавиците, пълни с книги, картините, инкунабулите, шкафа с инструментите, двете бюра, твоя автопортрет, а на бюрото – Кар, който още не бях успял да прочета, и ръкописа под лупата, последната придобивка: шейсет и трите страници от The Dead собственоръчно написани от автора, с любопитни коментари в полето, вероятно от самия Джойс. След като разгледа всичко, погледна мълчаливо Адриа.