Изповядвам

– Какво правиш?

Лаура се обърна. Крачеше така, сякаш мереше двора.

– Мисля. А ти?

– Разсейвам се.

– Докъде стигна с книгата?

– Току-що я завърших.

– Охоо! – каза тя зарадвана.

Хвана двете му ръце, но веднага ги пусна, сякаш се опари.

– Но никак не съм сигурен. Невъзможно е да се обединят три толкова силни личности.

– Довършил ли си я, или не си?

– Ами, да. Но сега трябва да я изчета цялата и сигурно ще намеря много недостатъци.

– Искаш да кажеш, че не е завършена.

– Не. Написал съм я. Сега само трябва да я довърша. И не знам дали става за публикуване, наистина.

– Не се предавай, страхливец такъв.

Лаура му се усмихна и така го погледна, че той се смути. Най-вече защото, когато го нарече страхливец, беше права.

След десет дни, в средата на юли, с присъщата си флегматичност Тодò му каза ей, Ардевол, ще публикуваш ли книгата в края на краищата, какво става? Двамата гледаха от първия етаж слънчевия двор почти без студенти.

Трудно ми е да пиша, защото Сара я няма.

– Не знам.

– Ами ако ти не знаеш...

Няма я, скарани сме заради една проклета цигулка.

– Трудно ми е да обединя едни личности, толкова... толкова...

– Толкова силни, да – това е официалната версия, която всеки знае – прекъсна го Тодо.

Защо не ме оставите на мира, дяволите ви взели?

– Официалната версия? А хората откъде знаят, че пиша нещо...

– Ти си звездата, момче.

Майната ти.

Дълга пауза. Според надеждни източници дългите разговори на Ардевол бяха изпълнени с дълги паузи.

– Люл, Вико, Бърлин – изрецитира Тодо сякаш отдалеч.

– Да.

– Мамка му. Вико и Люл, иди-дойди, но Бърлин?

Не, не, моля те, остави ме на мира, шшибан досадник.

– Волята да подредят света чрез размишлението; ето кое ги обединява.

– Виж ти, може да се окаже интересно.

Ами затова съм се захванал, тъпако, чак ме накара да ругая.

– Но ми се струва, че имам още работа. И не знам дали ще мога да я довърша: смятай го за официална версия.

Тодо се облегна на каменните перила.

– Знаеш ли? – каза след дълга пауза. – Аз много ще се радвам, ако успееш. – Погледна го изкосо. – Ще ми дойде много добре да прочета нещо такова.

Потупа го съучастнически по ръката и си тръгна към своя кабинет над ъгъла на двора. Долу една двойка пресичаше двора – хванати за ръка, без да се интересуват от останалия свят, и Адриа им завидя. Знаеше, че Тодо му каза ще ми дойде много добре да прочета нещо такова, съвсем не за да го четка и още по-малко защото ще бъде много добре за духа му да прочете една книга, в която се обединява необединяемото и е опит да се докаже, че големите мислители правят същото, каквото прави Толстой, но чрез идеите. Духът на Тодо беше малограмажен и ако копнееше по една още несъществуваща книга, то беше само защото от няколко години се беше вманиачил да подрива позициите на доктор Басас в тяхната катедра и в университета, а най-добрият начин беше да се създават нови идоли в която и да било специалност. Ако не беше ти, щях да се чувствам даже поласкан да бъда използван в борбите за власт на другите. Цигулката принадлежи на семейството, Сара. Не мога да причиня това на баща си. Той умря заради тази цигулка, а сега ти искаш да я подаря на един непознат, който твърди, че е негова? И ако не разбираш това, то е, защото на тема „евреи“ ти не искаш да чуеш никакви доводи. Оставяш се да те мамят гангстери като Тито и господин Беренгер. Елой, Елой, ламà савахтани?456.