Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Помълча, сякаш му беше трудно да говори и да върви едновременно. Смътно си спомнях, че е астматик. Или си го бях измислил. А той продължи с думите Беренгер е хитрец, болен човек.
– В какъв смисъл?
– В същинския смисъл. Не е добре с главата. И мрази всички жени. Не приема, че някоя жена може да бъде по-умна от него. Нито че може да реши нещо вместо него. Това го наранява и го яде отвътре. Внимавай да не ти направи нещо лошо.
– Искате да кажете, че би могъл?
– С Беренгер никога не се знае.
Казахме си довиждане пред колата на Тито. Ръкувахме се и той ми каза пази се, Даниела неведнъж ми е говорила за теб с добро чувство. Жалко, че не сте общували повече.
– Като малък бях влюбен в нея цял един ден.
Казах това, когато той влизаше в колата и не знам дали ме чу. Отвътре ми махна леко с ръка за довиждане. Никога вече не го видях. Дори не знам дали е жив.
Чак когато на път към къщи, мислейки дали трябва да ти кажа, или не, се озовах насред гъстото движение около паметника на Колумб, където беше пълно със снимащи се туристи, осъзнах, че Алберт Карбонел е първият човек, който не казва на господин Беренгер господин Беренгер.
452 Хълм в югозападната част на Барселона. – Б. р.
453 В средиземноморските райони на Испания погребенията се извършват в разположени една над друга надземни ниши. – Б. р.
* * *
Когато отворих вратата, Сара можеше да ме попита откъде идваш, а аз да отговоря: от погребението на сестра ми, а тя: ти имаш сестра? А аз: да, полусестра. А тя: можеше да ми кажеш, а аз: не си ме питала, пък и почти не сме общували. А защо сега не ми каза, че е починала? Защото щеше да се наложи да говоря за твоя приятел Тито Карбонел, който иска да ми открадне цигулката, и пак щяхме да се скараме. Но когато отворих входната врата, ти не ме попита откъде идваш и аз не ти отговорих от погребението на сестра ми и ти не можеше да попиташ ти имаш сестра? И тогава забелязах, че пътната ти чанта е в антрето. Адриа я погледна учудено.
– Отивам в Кадакес – отговори Сара.
– Идвам с теб.
– Не.
Тръгна си без никакво обяснение. Стана толкова бързо, че не осъзнах колко важно щеше да се окаже и за двама ни. Когато Сара излезе, все още объркан, Адриа отвори със свито сърце гардероба на Сара и изведнъж почувства облекчение: дрехите й си бяха на мястото. Помислих си, че си взела само няколко ката за смяна.
49
Понеже не знаеше какво да прави, Адриа не направи нищо. Сара отново го беше изоставила, но сега знаеше защо. Беше избягала, този път само за малко. За малко? За да не мисли повече, потъна в работа, но му беше трудно да се съсредоточи в това, което трябваше да бъде окончателната редакция на „Люл, Вико, Бърлин – трима устроители на идеите“, книга с тромаво заглавие, която изпитваше дълбока потребност да напише, за да се откъсне от своята „История на европейската мисъл“, която още владееше ума му може би защото й беше посветил много години, може би защото бе вложил много надежди, може би защото й бяха обърнали внимание хора, от които той се възхищаваше... Едно от нещата, които придаваха единство на книгата, беше понятието за историческо развитие. И пренаписа трите студии от начало до край. Работех върху това от месеци. Заех се, любима, в деня, когато видях по телевизията разтърсващите кадри със зданието в Оклахома Сити, изтърбушено от бомба, поставена от Тимъти Маквей.454 Не ти казах нищо, защото такива неща е по-добре първо да ги направиш, а после, при удобен случай, да говориш за тях. Заех се, защото винаги съм мислил, че тези, които убиват в името на нещо, нямат право да мърсят историята. Сто шейсет и осем души, убити от Тимъти Маквей. И хиляди трагедии, болки и страдания, които не влизат в статистиките. В името на какво е тази непреклонност, Тимъти? И не знам защо, си представих как един непреклонен човек, със съвсем друга непреклонност, го пита за какво е това разрушение, Тимъти, нали Бог е Любов?
– Американското правителство да си го навре отзад.
– Тимъти, синко, каква религия изповядваш? – намеси се Вико.
– Да го отнесат всички, които съсипват страната.
– Това не е никаква религия – Рамон Люл, търпеливо. – Познатите религии са три, Тимъти: юдаизмът, който е ужасна заблуда, да ме прощава господин Бърлин; ислямът, който е погрешната вяра на неверниците, врагове на Църквата; и християнството, което е единствената справедлива и истинна, защото е религията на Добрия Бог, който е Любов.
– Не те разбирам, старче. Аз убивам правителството.
– А четирийсетте дечица, които си убил, правителство ли са? – Бърлин, почиствайки очилата си с кърпа.