Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Защото в началото не знаех дали рискът е оправдан. И още не ме беше притиснал да доведа помощничките си тук, за да ги използва като обикновени войници.
- Май те е грижа за онези паяци.
- Сам ще се уверите, Ваше Величество, че преданият приятел е скъпоценно нещо. Не ми е лесно да ги жертвам.
- Но все пак даде шест от тях за принцесите.
- И ще го помня до края на дните си - отвърна Майев и по лицето ѝ наистина пробяга искрено разкаяние. - Тръгнаха доброволно. Всеки път си го повтарям, като ги погледна и не открия нищо от старите си познайници в тях. Искаха да ми помогнат. - Тя срещна погледа му. - Не всички Валги са зли.
- Ераван е.
- Да - потвърди тя и очите ѝ притъмняха. - Тримата с братята му... те са най-злите от расата ни. Властваха чрез страх и болка. Извличат удоволствие от тях.
- А ти?
Майев заусуква мастиленочерен кичур коса около пръста си. И не отговори.
Хубаво тогава! Дориан продължи:
- Значи смяташ да разрушиш защитните заклинания на Ераван около стаята му и да отвориш портал, през който да мина, докато ти отвличаш вниманието му с измамните образи на братята му. - Той свъси вежди. - Но щом намеря ключа, той ще разбере, че си го заблуждавала. Ще трябва да напуснем възможно най-бързо.
Тя кривна устни.
- Да. И да отидем на мястото, където си скрил другите два. Дориан се постара лицето му да остане напълно безизразно.
- Убедена ли си, че няма да усети измамата?
- Оркус му е брат. Но също така беше мой съпруг. Илюзията ще е достоверна.
Той се замисли за секунда.
- Кога започваме?
***
На свечеряване.
Тогава беше казала на Ераван да се срещнат. В онзи преходен момент между светлината и мрака, когато една сила отстъпваше ред на друга. Когато щеше да отвори портала за Дориан от няколко стаи разстояние.
По залез слънце - не че Дориан го виждаше през облаците и мъглата на Морат - той вече се взираше в една от стените на стаята на Майев.
Тя беше тръгнала преди минути, удостоявайки го с безмълвен поглед. Начертали бяха маршрута си за бягство заедно с един резервен. Трябваше да планират прецизно всяка стъпка.
А тялото, в което се бе преобразил, златистата коса, златистите очи... Ако всеки друг, освен Ераван, влезеше в кулата, щеше да намери господаря си вътре.
Не усещаше място в себе си за страх, за колебания. Не мислеше за нашийниците от Камък на Уирда под крепостта, за всички стаи и тъмници, през които бе минал. Мракът царуваше не само в онази стая, а във всяко кътче наоколо.
Дориан отстъпи назад, когато камъните започнаха да потъмняват все повече и повече - докато накрая не изчезнаха.
Познатата воня на смърт, гнилоч и омраза се изля от портала. Смрад, по-отвратителна дори от тази в подземните гробници.
Заплаши да подкоси коленете му, но той извади Дамарис. Свика силата си и вдигна лявата си ръка. Около пръстите му заблестя смътна златиста светлина. Огън.
Дориан отправи молитва към всички богове, които биха положили усилие да му помогнат, и мина през портала.
77
Дориан не знаеше какво бе очаквал да открие в покоите на валгски крал, но леглото с четири колони от резбовано черно дърво, умивалникът и писалището определено щяха да са най-отдолу в списъка му с предположения.
Нямаше нищо необикновено. Нито сандък с крадени древни оръжия и реликви, нито котел с бълбукаща отвара, нито вехта книга със заклинания, нито ръмжащи зверове в ъглите. Нито рафтове с нашийници от Камък на Уирда.
Просто най-обикновена спалня.
Той огледа кръглата стая и дори надникна надолу по стълбището. Видя само желязната врата и стражите пред нея. Нямаше килери. Нито капаци по пода и тавана.
Като отвори гардероба, откри единствено спретнати редици чисти дрехи. В чекмеджетата нямаше нищо особено - не намери и скрити отделения.
Въпреки това го долавяше. Онова неземно, кошмарно присъствие. Чувстваше го навсякъде около себе си.
Един сподавен звук го накара да се завърти.
Чак тогава надзърна към леглото. Към момичето, което бе пропуснал да забележи, заровено между обсидиановочерните чаршафи, чиито гънки почти поглъщаха крехкото му, дребно тяло.
Лицето му беше празно, безизразно. Но се взираше в него. Сякаш току-що се бе разбудило.
Красиво тъмнокосо момиче. На не повече от двайсет. Почти близначка на Калтейн.
Горчива жлъчка прогори гърлото му. А когато момичето се надигна в леглото и чаршафите се свлякоха, разкривайки изпосталялото му голо тяло, едната му мършава ръка с грозен лилав белег до китката... Дориан се досети защо бе усещал близостта на ключа из цялата крепост. Сякаш се движеше. И изчезваше понякога.
Защото наистина се движеше. Вървеше след господаря си. Поробителя си.