![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Но в Зоната, скрита в лятната Зона, чака Ракетата. Той ще бъде привлечен отново по същия начин…
□ □ □ □ □ □ □
Миналата седмица, някъде в британския сектор, Слотроп най-глупашки беше пил вода от едно декоративно езерце в Тиргартен737 и естествено се разболя. Понастоящем всеки берлинчанин знае, че водата трябва да се изварява преди пиене, въпреки че някои хора след преваряването на водата запарват с нея чай от различни неща, като например луковици от лалета, а това е вредно. Върви слух, че сърцевината на луковицата е смъртоносно отровна738. Но въпреки това продължават да запарват такъв чай. Някога Слотроп — или както скоро ще стане известен, Ракетчикът — смяташе, че трябва да ги предупреждава за такива неща като луковиците на лалетата. Да привнася малко американско просвещение. Но го отчайва непрекъснатото им прикриване зад маскировъчната мрежа на европейска болка: той отмята и отмята слой подир вълнист слой от нея, ала винаги остава още един, непроницаем…
И ето го, под сянката на дърветата по лятному разлистени и разцъфнали, много от тях потрошени хоризонтално или раздробени на отломчици и трески — ситен прах от конските пътеки се издига от само себе си в слънчевите лъчи, призраци на коне все още правят ранноутринни обиколки в кръг из мирновременния парк. Тук немигналият цяла нощ и жаден Слотроп лежи по корем и лочи вода, като дърт странстващ каубой на водопой… Глупак! Повръщане, спазми, диария и кой е той, за да чете нотации за луковици на лалета? От една разрушена църква с мъка успява да допълзи през улицата до някакво празно мазе, свива се на кълбо там и следващите няколко дни минават в треперене, висока температура, изтичащи от гъза му прогарящи като киселина редки лайна: полумъртъв, насаме с пълновластния юмрук на онзи фашизиран кинозлодей стискащ червата му, да, сега ще сереш, да? Чуди се дали някога ще види отново Бъркшър. Мамо, мамо! Войната свърши, защо да не мога да се върна у дома сега? Налин стои усмихната до прозореца, без да отвръща, а отблясъкът от нейната „Златна звезда“ освежава като лютиче брадичката й…
Ужасен период. Халюцинациите му са изпълнени с „ролс-ройси“ и среднощно трополене на ботуши, които идват за него. На улицата забрадени жени апатично и мудно копаят траншеи за натрупаните на бордюра черни чугунени водопроводни тръби. Те бърборят по цял ден, смяна след смяна, чак до вечерта. Слотроп лежи на мястото, където слънчевата светлина навестява за половин час мазето и донася скъпернически локвички топлина, преди да отмине другаде: извинявай, трябва да вървя, имам да спазвам график, ще се видим утре, ако не вали, ха-хе…
Веднъж Слотроп се пробужда от маршируващ по улицата американски работен наряд, негърски глас отмерва такта: раз-два, раз-два, раз-два, леви-десни, леви-десни… някакво подобие на немска народна мелодийка с леко преливащи високи тонове нагоре по гамата на думата „десни“ — представя си водещия и неговото превзето отмятане на ръката и главата му наляво, когато той рязко удря десния крак, тъй както ги обучават като новобранци… вижда усмивката му. За минутка му хрумва наистина шантавата идея да изтича на улицата и да ги помоли да го вземат с тях и да поиска политическо убежище в Америка. Но се чувства много слаб. Стомашно, сърдечно. Лежи и слуша отдалечаващите се гласове и трополене, затихващия звук на родината… Тези дни някогашните разселници се топят като призраците на БАСП739, влачат се бездомни и безродни по пътищата водещи все по-далеч от паметта му, тълпят се по покривите на товарните влакове на забравата, с раници и бедни изгнанически джобове натъпкани с брошури, които никой няма да чете, и търсят друг стопанин: отказват се, безвъзвратно и окончателно от нашия Ракетчик. Някъде между пожара в главата и този в ануса му, ако е възможно да бъдат лесно разграничени и да бъде определена скоростта на този утихващ ход, на него му хрумва фантазия, в която африканецът Енциан го намира отново — идва да му предложи изход.
Защото изглежда бе минало доста време преди да се срещнат отново, край обраслия с тръстика бряг на тресавището южно от столицата. Небръснатият, потен и вмирисан Ракетчик явно не го сдържа на едно място и нетърпеливо се размотава из предградията помежду своите хора: омара закрива слънцето, а вонята на гниещо блато е значително по-силна от благоуханието на Слотроп. За последните два дни му се събираха най-много два-три часа сън. Натъква се на Черната Команда, те старателно копаят и търсят парчета от ракета. Из небето сноват бойни формирования от тъмни птици. Африканците имат вид на партизани: тук-там стари СС и вермахт униформи, дрипави цивилни дрехи, само един отличителен знак е общ, винаги носен на възможно най-видно място, ето такава боядисана в червено, бяло и синьо стоманена значка:
737
Голям парк в центъра на Берлин. — Б.пр.
738
В луковицата на лалето се натрупва жълтеникава алкалоидна смола „колхицин“, която може да причини гастроентерит, кома и смърт. — Б.пр.
739
Бял протестант от англосаксонски произход. — Б.пр.