Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вече често се случваше да му е по-лесно да използва наученото и сам да преведе отделни пасажи, наместо да обяснява на Бердин как да го направи. Започна да вижда езика в съня си и да го говори в будно състояние.
Магьосникът, писал дневника, никъде не бе споменал името си. Това не бе официално писание, а личен дневник, така че нямаше нужда да се назовава. Бердин и Ричард започнаха да го наричат Коло, съкратено от колоблицин — високо Д’Харанската дума за „добър съветник“.
Колкото повече разчиташе Ричард, толкова по-страховита картина се разкриваше пред погледа му. Коло бе писал дневника си по време на древната война, довела до изграждането на Кулите на вечната смърт в Долината на изгубените. Сестра Вирна някога бе казала на Ричард, че тези Кули са били издигнати като предпазен щит над Долината в продължение на три хиляди години, за да спрат разпространението на Голямата война. След като разбра колко отчаяни са били магьосниците, за да задействат Кулите, Ричард започна да се притеснява все повече и повече за това, че ги унищожи.
На едно място в дневника си Коло споменаваше, че води дневника си от момче и че изписва по една тетрадка годишно. Така че тази, номер четирийсет и седем, би трябвало да е писана, когато е бил на около петдесет и пет. Ричард възнамеряваше да отиде в Кулата и да потърси останалите дневници на Коло, но в този оставаха още много неразкрити тайни.
Коло очевидно е бил доверен съветник на другите в Магьосническата кула. Повечето от магьосниците там притежавали и двете страни на дарбата — и Адитивната, и Субстрактивната. Коло изпитваше огромна тъга и се чувстваше длъжен да защитава родените само с едната страна на дарбата. Тези „нещастни магьосници“ явно са били считани от мнозина за почти безпомощни, но Коло мислеше, че те могат да съдействат по свой уникален начин и се бореше за равноправен статус на магьосниците в Кулата.
По времето на Коло там живеели стотици магьосници, Кулата била пълна със семейства, деца и приятели. Пустите днес коридори някога били огласяни от смях, разговори, живот. На няколко пъти Коло споменаваше Фрида, вероятно негова жена, както и сина си и малката си дъщеря. Децата не били допускани в определени части на Кулата и ходели на училище, където изучавали обичайните предмети като четене, писане, математика, но наред с това и пророчество и употреба на дарбата.
Но над тази кипяща от живот, работа и радост Кула висяла сянката на смъртта. Светът бил във война.
Сред другите задължения на Коло дошъл и неговият ред да бди над Плъзгата. Ричард си спомни, че сбързът в Кулата го бе попитал дали е дошъл да събуди Плъзгата. Беше посочил надолу към стаята, където откриха дневника на Коло, и бе казал, че най-сетне е достъпна. Коло също се обръщаше към Плъзгата в женски род, понякога споменаваше, че „тя“ го наблюдава, докато пише в дневника си.
Тъй като беше изключително трудно да дешифрират дневника, бяха се отказали да четат оттук-оттам, защото това само ги объркваше. Беше по-лесно да започнат от началото и да превеждат думите по ред. По този начин научаваха езиковите маниери на Коло, начина, по който си служи с езика, беше им по-лесно да разпознават моделите на израза му. Бяха минали едва една четвърт от дневника, но темпото значително се увеличаваше, а Ричард научаваше езика все по-добре.
Ричард пак се вдигна на задните крака на стола и се прозя, Бердин се наведе към него.
— Какво означава тая дума?
— Меч — отвърна той без никакво колебание. Помнеше я от „Приключенията на Бони Дей“.
— Аха. Виж това. Мисля, че Коло говори за твоя меч.
Предните крака на стола се удариха в пода, той се наведе напред. Взе книгата и листа, върху който Бердин записваше превода. Огледа написаното, после отново се върна на дневника, съсредоточавайки се върху думите на Коло.
„Днес се провали третият опит да бъде изкован Мечът на истината. Жените и децата на петимата, които загинаха, изпълват коридорите с плачовете си, раздирани от неутешима болка. Колцина ще умрат, преди да постигнем успех или дордето изоставим опитите, разбрали, че целта е непостижима? Може и да си струва, но цената започва да става прекалено висока.“
— Права си. Май говори за това как са се опитвали да направят Меча на истината.
Тръпки го побиха, като си помисли, че при направата на меча са загинали хора. Всъщност дори му прилоша. Винаги бе считал меча за магически предмет. Мислеше, че някога е бил най-обикновен меч, обвит в един момент със заклинание от могъщ магьосник. Новината, че в опитите да бъде направен са загинали хора, го накара да изпита срам, че през по-голямата част от времето го бе считал за даденост.