Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Забележително — отрони плахо Мургейз. Верноименен ден? Колко ли опити бе имало да убият тази жена, за да може да говори за „първия“ така небрежно?
Лопарът нададе къс вой, след като Сурот го остави, но бързо положи глава на лапите си. Огромните му очи не я проследиха, а се втренчиха в Мургейз, като от време на време пробягваха към вратата и тесните амбразури на прозорците.
— Естествено, колкото и верен да ти е един лопар, не може да се сравни с дамане. — Този път в гласа на Сурот нямаше и капка привързаност. — Пура и Джинджин биха могли да съсекат сто убийци преди Алмандарагал да успее да примигне. — При споменаването на всяко от двете имена всяка от двете жени в синьо дръпна леко сребристата си каишка и жената в другия й край се преви на две, както бе направила онази в коридора. — От Завръщането си имаме много повече дамане. Тази земя е твърде богата за лов на марат-дамане. Пура — добави тя небрежно — някога е била… жена на Бялата кула.
Мургейз онемя. Айез Седай? Тя огледа присвития гръб на жената, наречена Пура, и умът й отказа да го повярва. Никоя Айез Седай не можеше да бъде принудена да пълзи така. Но и всяка жена, способна да прелива, не само Айез Седай, трябваше да е в състояние да вземе тази каишка и да удуши с нея мъчителката си. Всяка. Не, тази Пура не можеше да е такава. Мургейз се зачуди дали да се осмели да си поиска стол.
— Много… интересно. — Добре поне че гласът й не трепна. — Но не мисля, че сте ме поканили да дойда тук, за да си говорим за Айез Седай. — Разбира се, че не я беше „поканила“. Сурот я изгледа втренчено, без мускулче да трепне по лицето й, само пръстите с дългите нокти на лявата и ръка помръднаха.
— Тера! — кресна изведнъж жената с острото лице и с наполовина обръснатата глава. — Каф за върховната лейди и гостенката й!
Една от жените в прозирните роби — най-възрастната, но все пак млада — се изправи бързо и изящно. Розовите й устни изглеждаха леко нацупени, но тя се шмугна зад високия параван с нарисувания на него орел и само след няколко мига се появи отново, понесла сребърен поднос с две малки бели чашки. Коленичи гъвкаво пред Сурот и свела чернокосата си глава, надигна подноса така, че той се озова над самата нея. Мургейз поклати глава; всеки слуга в Андор, мъж или жена, ако му се поискаше такова нещо — или да се облече в такава роба! — щеше да кипне от възмущение.
— Кои сте вие? Откъде идвате?
Сурот вдигна една от чашките и вдиша вдигащата се от нея пара. Кимването й твърде много приличаше на височайше позволение, за да се хареса на Мургейз, но тя все едно взе втората чашка. Само едно отпиване и тя зяпна удивена. По-черна от всеки чай, течността беше и много по-горчива. Никакво количество мед не можеше да я направи пивка. Сурот опря своята чашка до устните си и въздъхна с наслада.
— Много са нещата, за които трябва да поговорим, Мургейз, но при тази първа наша беседа ще бъда кратка. Ние, народът на Сеанчан, се завръщаме, за да си вземем онова, което бе отнето от наследниците на върховния крал Артур Пейендраг Танриал. — Насладата от каф премина в друга наслада — гласът й съчетаваше очакване и увереност, — докато гледаше съсредоточено Мургейз. Мургейз не можеше да отклони очите си. — Което е било наше, отново ще бъде наше. Всъщност то винаги е било — крадецът не придобива правото на собственост. Започнах Завръщането в Тарабон. Мнозина благородници в онази страна вече са се заклели да се покоряват, да чакат и да служат; много скоро ще го сторят всички. Техният крал — не помня името му — загина, защото ми се опълчи. Ако беше останал жив, щеше да бъде набит на кол затова, че се е противопоставил на Кристалния трон, не дори на Кръвта. Не можахме да намерим рода му, за да бъде предаден в собственост, но вече има нов крал и нова панархеса, които са се заклели във вярност на императрицата, дано да живее вечно, и на Кристалния трон. Разбойниците ще бъдат изкоренени. Не ще има повече смут и глад в Тарабон, а народът ще бъде подслонен под крилете на императрицата. Сега започвам същото и в Амадиция. Скоро всички ще коленичат пред императрицата, дано да живее вечно — пряката на наследница на великия Артур Ястребовото крило.
Ако слугинята не се беше отдръпнала с подноса, Мургейз щеше да остави бялата чашка. Никакъв трепет не наруши катранената повърхност на каф, макар чутото да я стресна. Що за безсмислици? Императрица? Сеанчан? Имаше някакви налудничави слухове преди година или повече за това как армиите на Артур Ястребовото крило се били върнали през Аритския океан, но само най-доверчивите можеха да им повярват и тя се съмняваше, че и най-окаяната клюкарка по пазарите все още дърдори тези приказки. Възможно ли бе да е истина? Но все едно, това, което разбра, й беше повече от достатъчно.