Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Всички почитат името и паметта на Артур Ястребовото крило, Сурот… — жената с резките скули сърдито отвори уста, но върховната лейди помръдна само един пръст със син нокът и тя не каза нищо — но неговото време отдавна е минало. Всеки народ тук си има своята древна връзка. Никоя страна няма да се предаде нито на теб, нито на императрицата ти. Ако си успяла да завземеш някаква част от Тарабон. — Сурот леко изсъска и очите й блеснаха, — не забравяй, че това е една нещастна страна, разкъсана от вътрешни размирици. Амадиция няма да падне толкова лесно, а много страни ще й се притекат на помощ, когато научат за вас. — Възможно ли беше да е истина? — Колкото и много да сте, хапката няма да се окаже лесна за устата ви. И преди вас сме срещали големи заплахи, и сме ги надвивали. Съветвам те да сключите мир преди да бъдете съкрушени. — Мургейз си спомни бушуващия през нощта сайдар и се постара да не поглежда към… дамане, така ли ги беше нарекла Сурот?
Сурот отново се усмихна с онази маска на усмивка, а очите й блеснаха като излъскани камъчета.
— Всички правят своя избор. Някои ще изберат да се покорят, да чакат и да служат, и ще управляват своите земи в името на императрицата, дано да живее вечно.
Тя вдигна ръка и направи леко движение с пръсти и жената с острите скули изджавка:
— Тера! Пози на Лебеда!
— Не Лебеда, Алвин, сляпа глупачко! — изсъска Сурот почти нечуто, после ледената й усмивка се върна.
Жената, която им беше поднесла горчивата напитка, се надигна отново от мястото си до стената, притича до средата на залата по много странен начин, на пръсти, с извити назад ръце. После бавно, над изгряващото златно слънце, символа на Чедата на Светлината, започна някакъв странен танц. Ръцете й се разгънаха настрани като криле, после отново се извиха назад. Извивайки се, тя плъзна левия си крак навън, сниши се над присвитото си коляно, протягайки напред двете си ръце сякаш умолително, докато ръцете, тялото и десният й крак не образуваха права, леко наклонена линия. Прозрачната й бяла роба правеше цялата гледка скандална. Мургейз усети как бузите й почервеняват. Танцът, ако всичко това можеше да се нарече танц, продължи.
— Тера е нова и все още не се е обучила добре — измърмори Сурат. — Позите най-често се изпълняват от десет или двадесет да’ковале едновременно, мъже и жени, избрани заради безупречната красота на телата им, но понякога е приятно да се гледа и само един изпълнител. Много е приятно да притежаваш красиви неща, нали?
Мургейз се намръщи. Как можеше някой да притежава човешко същество? Сурот и преди малко беше споменала за превръщането на някого в „собственост“. Тя знаеше малко от Древния език и думата „да’ковале“ не й беше съвсем позната, но като си помисли малко, стигна до възможния превод „притежавано лице“. Беше отвратително. Ужасно!
— Невероятно — промълви тя сухо. — Изглежда, ще трябва да ви оставя, за да се насладите на… танца.
— Един момент. — каза Сурат. Гледаше с усмивка танца на Тера. Мургейз се стараеше да не гледа повече. — Всички ще трябва да направят избора си, както вече казах. Старият крал на Тарабон избра бунта и загина. Старата панархеса беше пленена, но отказа да положи клетвата. Всеки от нас си има мястото, което му се полага, освен ако императрицата не го издигне, но онези, които отхвърлят полагащото им се място, също могат да бъдат принизени, понякога до самото дъно. Тера притежава определен чар. Странно, но Алвин се оказва многообещаваща като учителка, затова очаквам, че не след много години Тера ще усвои умението да изпълнява позите подобаващо за своя чар. — Смразяващата усмивка и блесналият поглед се плъзнаха към Мургейз.
Многозначителен поглед, но защо? Да не би да имаше нещо общо с танцуващата? Името й сякаш й напомняше нещо. Но какво?… Мургейз се вгледа в жената — беше се изправила на пръсти и се въртеше на едно място със сплетени длани и изпънати нагоре ръце.
— Не мога да го повярвам! — ахна тя. — Не мога!
— Тера — каза Сурат, — какво беше името ти преди да станеш моя собственост? Каква титла притежаваше?
Тера замръзна в изпънатата си до предел поза, потръпна, хвърли поглед наполовина изпълнен с паника, наполовина с ужас към остроликата Алвин и извърна съвсем ужасените си очи към Сурот.
— Тера се наричаше Аматера, с позволението на върховната лейди — каза тя почти без дъх. — Тера беше панархеса на Тарабон, с позволението на върховната лейди.