Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Няма защо да се боиш от мен, Амилия Седай — рече й той. — Отдавна не съм ял някого за закуска. — Тя вдигна глава и го зяпна с отворена уста, сякаш не беше сигурна дали се шегува.
— А услугата, за която моли? — попита Зайда.
— Не е услуга, Надзорнице на корабите. — Наложи му се да изправи каната, за да не се препълни бокалът. Щом го взе, се отдръпна от Амилия, но тя остана втрещена и зяпнала в гърба му. Светлина, дарбата на тази жена да си навлича неприятности беше неизчерпаема. — Призовавам ви да изпълните своята част от Сделката с Корамуур. Наред с други неща, вие му обещахте кораби и той се нуждае от кораби, които да откарат храна и други припаси в Бандар Еваан от Иллиан и Тийр.
— Това може да стане — отвърна Зайда, без да скрива облекчението си, макар че изгледа намръщено Харайн. Пелана естествено също гледаше с яд, но също така и Ласайн, Ниол и още няколко други. Харайн потисна въздишката си.
Трябваше да признае, че някои подробности от Сделката бяха доста обременяващи, например изискването Надзорницата на корабите да е готова да се явява при него до три пъти на всеки две години. Джен-дайското пророчество гласеше, че Ата-ан Миере ще служат на Корамуур, но не се казваше, че Надзорницата на корабите трябва да тича, щом той я привика с пръст. Но другите ги нямаше там, за да се пазарят с Айез Седай. Светлината й беше свидетел, цяло чудо беше, че изобщо бе постигнала и толкова!
— Продоволствие за повече от един милион души, Надзорнице на корабите — добави Логаин толкова небрежно, все едно бе помолил за още вино. — Колко повече не мога да кажа, но Бандар Еваан гладува. Корабите трябва да пристигнат колкото може по-скоро.
Всички се стъписаха и не само Харайн отпи дълбоко от виното. Дори очите на Зайда се разшириха от удивление.
— Това може да изисква повече шхуни, отколкото имаме — най-сетне отрони Зайда, без да скрие неверието в гласа си.
Логаин само сви рамене, сякаш това не го интересуваше.
— Все едно, това иска той от вас. Щом трябва, използвайте и други кораби.
Зайда се вцепени. Поискал! Сделка или не, този човек не можеше да си позволи такава невежливост.
Тюрейн отново се шмугна в каютата и в нарушение на всякакъв етикет притича към Зайда — босите й стъпала шляпаха по дъските. Наведе се и зашепна нещо в ухото на Надзорницата на корабите. На лицето на Зайда бавно се изписа ужас. Тя надигна инстинктивно кутийката с благоухания, после потръпна и я пусна да падне на гърдите й.
— Доведи я. Доведи я веднага. Тази вест може да разплаче и котва — продължи тя, щом Тюрейн изхвърча навън. — Искам да го чуете от тази, която го е донесла. — Вие трябва да почакате — добави тя, щом Логаин отвори уста. — Ще почакате.
Мъжът бе достатъчно благоразумен, за да се сдържи, но не и достатъчно търпелив — отдръпна се в дъното на каютата и застана там, стиснал устни и свъсил вежди.
Младата жена, която влезе и се поклони на Зайда, беше висока и стройна; можеше да мине и за хубава, ако лицето й не беше толкова изпито. Синята й ленена блуза и зелените панталони като че ли не бяха сменяни от дни. На почетната й верижка се поклащаха само няколко медальона, както подобаваше за възрастта й, но Харайн забеляза, че не по-малко от три означават проява на голяма храброст.
— Аз съм Семейл дин Селаан Дълги очи, Надзорнице на корабите — заговори жената прегракнало. — Надзорница на платната на „Ветрогон“. Плавах на пълна скорост, но се боя, че твърде закъснях, за да може да се направи каквото и да било. Спирах на всеки остров от Тремалкинг дотук, но винаги се оказваше, че съм закъсняла. — По бузите й затекоха сълзи, но тя все едно че не ги усещаше.
— Кажи на Първите дванадесет тъжната вест по своя си начин, не бързай — промълви нежно Зайда. — Дай й вино, Амилия! — Второто изобщо не беше нежно. Айез Седай скочи да се подчини.
— Преди три недели — заговори Семейл — амаярите на Тремалкинг започнаха да се молят за Дара на превоза до всеки остров. Винаги по един мъж и една жена, за всеки остров. Онези, които помолиха за архипелага Сомера, поискаха да ги пуснат в лодки в открито море, Щом им казаха, че целият Сомера се държи от сеанчанците. — Пое пълния бокал от Амилия, кимна й благодарно и жадно отпи.
Харайн погледна питащо Марейл, а тя поклати леко глава. В спомените на Харайн амаярите никога не бяха молили за Дара на превоза, макар че за тях това наистина беше дар, без да се иска ответен дар. Те отбягваха морето, държаха малките си рибарски лодки близо до брега, тъй че да молят да ги отведат в открито море бе толкова странно, колкото да помолят за превоз. Но какво толкова ужасно можеше да има в това?