20 години по-късно

Портос облещи очи от учудване. Атос и Арамис се спогледаха с усмивка: те познаваха д’Артанян и знаеха, че той не върши нищо безцелно.

— Но вие сам ще го прецените — продължи д’Артанян,

— Как така?

— Довечера ще ви го представя, той ще играе с нас.

— Охо! — извика Портос и очите му се разпалиха при последните думи. — Значи е богат?

— Той е син на един от най-големите търговци в Лондон.

— Играе ли ландскнехт?

— Обожава го.

— Басет?

— Умира за него.

— Бириби?

— С най-големи тънкости.

— Добре — каза Портос, — ще прекараме приятна нощ.

— Толкова по-приятна, че тя ни обещава още по-добра нощ.

— Как така?

— Довечера той играе у нас, а утре ние у него.

— Де у него?

— После ще ви кажа. Сега помнете само, че трябва да оценим достойно честта, която ни прави господин Грослоу — Довечера ще се спрем в Дерби; нека Мускетон отиДе напред и ако в целия град има само една бутилка вино, нека я купи. Няма да бъде зле и да приготви малка вечеря, до която вие, Атос, няма да се допрете, защото треска ви тресе, а вие, Арамис, защото сте малтийски рицар, който не харесва нашите войнишки разговори и се черви от тях. Чувате ли какво казвам?

— Да, чувам — каза Портос; — но дяволите да ме вземат, ако разбирам нещо.

— Портос, приятелю, вие знаете, че произлизам по баща от пророци, а по майка от сибили, и че говоря само с загадки и притчи: който има уши, да слуша, който има очи, да гледа. Засега не мога да ви кажа нищо повече.

— Действувайте, приятелю — каза Атос, — сигурен съм, че онова, което вършите, е винаги добро.

— А вие, Арамис, на същото мнение ли сте?

— Напълно, мили д’Артанян.

— Прекрасно — рече д’Артанян, — ето истински верующи и цяло удоволствие е да вършиш чудеса за тях; не като тоя неверник Портос, който винаги иска да види и да пипне, преди да повярва.

— Така е — забеляза Портос с хитър израз, — аз съм

голям неверник.

Д’Артанян го удари по рамото и тъй като в това време пристигнаха на мястото за закуската разговорът се

прекъсна.

Към пет часа вечерта, както беше уговорено, изпратиха Мускетон напред. Мускетон не говореше английски, но тук в Англия забеляза, че Гримо замества съвършено думите с движения. И така той почна да изучава движенията заедно с Гримо и за няколко урока благодарение на изкуството на учителя си придоби известна ловкост. Блезоа

отиде с него.

Като минаваха по главната улица на Дерби, четиримата приятели забелязаха Блезоа да стои върху прага на една хубава къща; там им беше приготвена квартира.

През целия ден те не се приближиха до краля, като се страхуваха да не събудят подозрения, и вместо да обядват с полковник Харисън, както вчера, обядваха сами.

В определения час Грослоу дойде. Д’Артанян го прие като приятел от двадесет години. Портос го измери от главата до краката и се усмихна, като забеляза, че въпреки забележителния удар по главата на брата на Пари той