20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
коляното си.
Д’Артанян се обърна, погледна механично назад и видя между двамата войници Пари, застанал прав, и Чарлз, облегнат на лакът, който беше долепил длани една до друга и сякаш изпращаше гореща молитва към бога. Д’Артанян разбра, че е настъпила минутата, че всички бяха на местата си и чакаха само думата „най-после“, която, както си спомня читателят, беше уговореният сигнал.
Той предупреди с поглед Атос и Арамис да бъдат готови и двамата отдръпнаха столовете си, за да се движат по-свободно.
Бутна втори път Портос с коляното си и той се надигна, сякаш да раздвижи краката си; но при ставането се увери, че шпагата излиза свободно от ножницата.
— Дявол да го вземе! — извика д’Артанян. — Още двайсет пистола загубени! Наистина, капитан Грослоу, много ви върви, това не може да продължава дълго.
извади още двадесет пистола от джоба си.
— За последен път, господин капитан. Залагам тия двайсет пистола наведнъж, последно раздаване.
— Дадено, на двайсет пистола — съгласи се Грослоу. както му е редът, обърна две карти: крал за д’Артанян, асо за себе си.
— Крал — каза д’Артанян. — Добро предзнаменование. Капитан Грослоу — прибави той, — пазете се от краля.
И въпреки самообладанието на д’Артанян, гласът му прозвуча някак си особено, което накара партньора му да потрепери.
Грослоу почна да обръща картите една след друга. Ако най-напред обърнеше асо, печелеше; ако обърнеше крал, губеше.
Той обърна крал.
— Най-после! — извика д’Артанян.
При тая дума Атос и Арамис станаха. Портос отстъпи една крачка.
Ножовете и шпагите бяха готови да светнат. Но изведнъж вратата се отвори и на прага се показа Харисън, придружен от един човек, загърнат в мантия.
Зад тоя човек святкаха мускетите на пет-шест войници.
Грослоу стана бързо, засрамен, че са го заварили над вино, карти и зарове. Но Харисън не му обърна внимание, влезе в стаята на краля заедно със спътника си и каза:
— Чарлз Стюърт, пристигна заповед да ви заведем в Лондон, без да се спираме нито дене, нито ноще. Пригответе се веднага за път.
— А от кого е тая заповед? — попита кралят. — От генерал Оливър Кромуел ли?
— Да — отговори Харисън, — и ето господин Мордаунт, който току-що я донесе и на когото е възложено изпълнението й.
— Мордаунт! — прошепнаха четиримата приятели и се спогледаха.
Д’Артанян грабна от масата всичките пари, които той и Портос бяха загубили, и ги пъхна в широкия си джоб. Атос и Арамис застанаха зад него. При това движение
Мордаунт се обърна, позна ги и изпусна вик на дива радост.
— Май че ни пипнаха — съвсем ниско каза д’Артанян на приятелите си.
— Още не — рече Портос.
— Господин полковник! Господин полковник! — извика Мордаунт. — Дайте заповед да обградят стаята, вие сте предадени. Тия четирима французи избягаха от Нюкясл и навярно искат да отвлекат краля. Арестувайте ги.
— О, млади момко — каза д’Артанян и извади шпагата си, — лесно е да се даде такава заповед, но мъчно е да се изпълни.
След това описа страшен полукръг с шпагата около себе си и извика:
— Отстъпвайте, приятели, отстъпвайте!
В същото време той се спусна към вратата и събори двамата войници, които я пазеха, преди те да имат време да напълнят мускетите си. Атос и Арамис го последваха. Портос образува ариергард. Преди войниците, офицерите и полковникът да се опомнят, четиримата бяха вече на улицата.
— Огън! — викна Мордаунт. — Стреляй по тях! Наистина разнесоха се два-три мускетни гърмежа, но
те само показаха как четиримата бегълци завиха здрави и читави зад ъгъла на улицата.
Конете бяха на определеното място. Слугите само хвърлиха юздите на господарите си, които скочиха на седлата с лекотата на опитни кавалеристи.
— Напред! — извика д’Артанян. — Шпорете, силно! Те препуснаха след д’Артанян по същия път, по който
бяха минали днес, тоест към Шотландия. Градчето нямаше нито врати, нито стени и те излязоха безпрепятствено.
На петдесет крачки от последната къща д’Артанян се спря и изкомандува:
— Стой!
— Как стой? — извика Портос. — Вие искате да кажете: препускайте?
— Съвсем не — отговори д’Артанян. — Тоя път ще ни преследват. Нека ги оставим да излязат от градчето и да препускат след нас по пътя за Шотландия; а когато видим, че минат в галоп, ще завием назад.
На няколко крачки оттам течеше малка река, над която имаше мост. Д’Артанян заведе коня си под свода на моста; приятелите му го последваха.
След десетина минути те чуха приближаващ се галоп на конен отряд. Пет минути по-късно тоя отряд мина над главите им, без да подозира, че хората, които търси, са оТделени от него само с дебелината на свода.