20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Да — каза Харисън със смях, като погледна един от офицерите на масата, — когато Грослоу се залови с една работа, няма нужда друг да я довършва.
— А, значи господинът е! — каза д’Артанян и поздрави офицера. — Съжалявам, че господинът не говори френски, за да го поздравя лично.
— Можете да ме поздравите, господине, и аз мога да ви отговоря — обади се офицерът на доста чист френски език, — защото три години живях в Париж.
— Е добре, бързам да ви кажа, господине — продължи д’Артанян, — че сте нанесли удара много майсторски: за малко сте щели да убиете вашия човек.
— Аз мислех, че съм го убил — забеляза Грослоу.
— Не. Наистина за малко е щяло да стане това, но все
пак е жив.
При тия думи д’Артанян хвърли поглед на Пари, който стоеше пред краля бледен като мъртвец; с това искаше да покаже, че тая новина е за него.
Кралят слушаше целия тоя разговор със свито от неизразима болка сърце, защото не знаеше накъде клони френският офицер, и се възмущаваше от тия жестоки подробности, скрити под безгрижния му израз.
Само при последните думи той въздъхна свободно.
— Ах, дявол да го вземе! — каза Грослоу. — Аз мислех, че ударът е по-сполучлив. Ако оттук до къщата на тоя’нещастник не беше толкова далеч, бих се върнал да го довърша.
— И бихте направили добре, ако не ви се иска да остане жив — продължи д’Артанян. — Вие трябва да знаете, Че раните в главата, ако човек не умре веднага, зарастват след една седмица.
И д’Артанян погледна още веднъж Пари, върху лицето на когото се изписа такава радост, че Чарлз се усмихна и му протегна ръка.
Пари се наведе и целуна почтително ръката на господаря си.
— Наистина, д’Артанян — рече Атос, — у вас са съединени умът и красноречието. Но какво ще кажете за краля?
— Много ми се харесва лицето му — отвърна д’Артанян. — В него има едновременно благородство и добрина.
— Да, но той се е оставил да го пленят — забеляза Портос, — а това е грешка.
— Имам силно желание да пия за здравето на краля — каза Атос.
— Тогава позволете ми да пия наздравица — рече д’Артанян.
— Дадено — съгласи се Ара мис.
Портос гледаше опулено д’Артанян, смаян от находчивостта на гасконския му ум. Д’Артанян взе калаеното си канче, напълни го и стана.
— Господа — обърна се той към другарите си, — предлагам да пием за тоя, който е главното лице на тоя обяд: за нашия полковник. Нека той знае, че ние сме на негово разположение до Лондон и по-нататък.
Тъй като при тия думи д’Артанян гледаше Харисън, Харисън сметна, че наздравицата е за него, стана и се поклони на четиримата приятели, които пиха заедно с приковани очи в краля Чарлз, докато Харисън пресушаваше чашата си, без да се усъмни ни най-малко.
На свой ред Чарлз подаде чашата си на Пари, който наля в нея няколко капки бира, защото кралят беше на общ режим. Като приближи чашата до устните си и гледаше на свой ред четиримата благородници, той изпи бирата с усмивка, пълна с благородство и признателност.
— Хайде, господа — извика Харисън, като остави чашата си и не обърна никакво внимание на знаменития си пленник, когото водеше, — да вървим!
— Де ще пренощуваме, господин полковник!
— В Търск — отговори Харисън.
— Пари — каза кралят, като стана на свой ред и се обърна към слугата си, — конят ми. Искам да отида в
Търск.
— Бога ми — каза д’Артанян на Атос, — вашият крал ме очарова и аз съм изцяло на неговите услуги.
— Ако това, което казвате, е искрено — отговори Атос, — той няма да стигне до Лондон.
— Как така?
— Да, защото преди това ние ще го отвлечем.
— О, тоя път, Атос — каза д’Артанян, — честна дума, вие сте луд.
— Имате ли някакъв определен план? — попита Арамис.
— Ех, при добър план това не е невъзможно — забеляза
Портос.
— Нямам никакъв план — каза Атос. — Но д’Артанян
ще измисли. Д’Артанян сви рамене и те потеглиха на път.
II. Д’АРТАНЯН ИЗМИСЛЯ ПЛАН
Атос познаваше д’Артанян може би по-добре, отколкото сам д’Артанян се познаваше. Той знаеше, че е достатъчно да се подхвърли някоя мисъл в изобретателния ум на гасконеца, както е достатъчно да се хвърли зърно в богата и плодородна почва. Затова се отнесе спокойно към това свиване на раменете и продължи пътя си, като говореше за Раул — разговор, който остана Незавършен при друг случай, както читателят си спомня.