20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Но ако вас ви убият? — попита Атос.
— Невъзможно! — заяви д’Артанян. — Тия пиячи на бира са много тромави и несръчни. Впрочем удряйте в гърлото, Портос, това убива веднага и не дава време дори да се извика.
— Много добре! — каза Портос! — Това ще бъде хубаво малко клане.
— Ужасно! Ужасно! — продума Атос.
— Е, господин чувствителни човече — рече д’Артанян, —
че вие сам убивахте така в сражение. Впрочем, приятели
— продължи той, — ако вие намирате, че животът на
Краля не заслужава това, вземам си думите назад. Ще
пРатя да кажат на господин Грослоу, че съм болен.
— Не — каза Атос, — виновен съм, приятелю; вие имате право, извинявайте.
В това време вратата се отвори и влезе един войник.
— Господин капитан Грослоу — рече той на развален френски език — предизвестява господин д’Артанян и господин дю Валон, че ги чака.
— Де? — попита д’Артанян.
— В стаята на английския Навуходоносор — отговори войникът, заклет пуритан.
— Добре — отвърна на чист английски език Атос, кръвта на когото нахлу в лицето при това оскърбление на кралското величие. — Добре, кажете на капитан Грослоу, че идваме.
След това пуританът излезе. На слугите бе заповядано да оседлаят осем коня и да чакат, без да се отделят един от друг и без да слизат от конете, на ъгъла на една улица, която се намираше двадесетина крачки от квартирата на краля.
III. ИГРАТА НА ЛАНДСКНЕХТ
Действително беше девет часа вечерта; часовите се смениха в осем и капитан Грослоу беше на поста си от един час.
Д’Артанян и Портос, въоръжени с шпагите си, и Атос и Арамис с ножове в пазвите си се приближиха до къщата, която тая вечер служеше за затвор на Чарлз Стюърт. Пленниците следваха победителите си покорни и обезоръжени наглед.
— Бога ми — каза Грослоу, като ги забеляза, — вече се съмнявах дали ще дойдете.
Д’Артанян се приближи до него и му каза съвсем тихо:
— Наистина господин дю Валон и аз се поколебахме малко.
— Защо? — попита Грослоу. Д’Артанян му показа с очи Атос и Арамис.
— Аха! — рече Грослоу. — По причина на мненията?
Няма значение. Напротив — прибави той със смях, — Ако искат да видят своя Стюърт, ще го видят.
— В стаята на краля ли ще прекараме нощта? — попита д’Артанян.
— Не, в съседната; но тъй като вратата ще стои отворена, все едно е, че ще бъдем в същата стая. Взехте ли си
достатъчно пари? Заявявам ви, че тая вечер ще играя
пудО.
— Чувате ли? — попита д’Артанян и задрънка златото в джобовете си.
— Very goo’d1! — каза Грослоу и отвори вратата на стаЯта — Аз ще Вървя напред, за да ви покажа пътя, господа — прибави той.
И влезе пръв.
Д’Артанян се обърна към приятелите си. Портос беше безгрижен, като че ли ставаше въпрос за обикновена игра; Атос — бледен, но решителен; Арамис триеше с кърпичка леко запотеното си чело.
Осемте часови бяха на местата си: четирима в стаята на краля, двама на вратата й и двама на тая, през която влязоха четиримата приятели. Като видя извадените шпаги, Атос се усмихна: това ще бъде вече не клане, а бой. От тоя миг доброто му настроение се възвърна. Чарлз, който се виждаше през отворената врата, лежеше съвсем облечен в кревата си, завит само с вълнено одеяло.
Пари седеше при главата му и четеше една глава от католическата библия с тих глас, но така, че Чарлз, който слушаше със затворени очи, можеше да го чува.
Проста лоена свещ на черната маса осветяваше спокойното лице на краля и разтревоженото лице на верния му служител.
От време на време Пари се спираше, като мислеше, че кралят спи, но тогава той отваряше отново очи и му казваше с усмивка:
— Продължавай, добри ми Пари, аз слушам.
Грослоу се приближи до прага на кралската стая, слоЖи си с привидна небрежност на главата шапката, която Държеше в ръка, докато приемаше гостите, погледна за
——
1 УегУ good (англ.) — много добре. Б пр
МИг с презрение тая проста и трогателна картина — стар служител, който чете библията на пленения си крал — и се убеди, че всички войници са на местата си. След това се обърна към д’Артанян и погледна победоносно французина, сякаш чакаше да похвалят тактиката му.
— Чудесно! — каза гасконецът. — Ей богу, от вас ще излезе забележителен генерал.