Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Истина е — отвърна Робер, — но тогава е нямало херцог на Крондор като лорд Джеймс, това също е истина. — Той се усмихна, отхапа парче студено овнешко и с пълна уста добави: — По-добре се стегнете, момчета. Мисля, че ни предстои дълга нощ.
— На нас ли? — попита Ру.
— Мислех, че ще искаш да дойдеш, Ейвъри — каза Робер. — Нали твоето злато ще търсим, така ли е? Освен това какво друго по-добро може да се прави?
— Засега нищо — въздъхна Ру.
— Ще получите по една завивка, за да може да си починете хубаво следобед — каза дьо Лунвил. — Предполагам, че ще будуваме по-голямата част от нощта.
— Ако има и малка надежда да намеря златото си, ще участвам с радост — повдигна рамене Ру. — Това е всичкото, с което започнах, така че въобще няма да пестя сили. — Погледна Ерик. — Там са и онези жълтици, които ми даде ти.
— Не би ги вложил, ако не си мислил, че начинанието е опечено — вдигна рамене Ерик. — Знам го със сигурност.
— Ще ти ги върна някак си — обеща Ру. После насочи вниманието към мъжете в дъното на залата.
— Това нова група „отчаяни“ ли са, сержант?
— Не са достатъчно отчаяни — усмихна се дьо Лунвил, — но още не сме ги подхванали както трябва. Току-що изхвърлихме онези, които не стават, нали, Ерик?
— Точно така, сержант, — съгласи се младежът. — Но все още не зная какво ще правим ние тримата.
— Ще измислим нещо — каза Робер с безгрижен тон. — С малко късмет „Тренчард Отмъстителя“ би трябвало да пристигне в пристанището всеки момент и може би на борда му ще има още малко наши хора.
Дънкан повдигна въпросително вежди, но никой не се постара да му обясни подробности.
— Къде е капитанът? — попита Ру.
— Замина с Накор за Звезден пристан — отговори Робер. — Ще се върне.
— Дано да се оправи — весело подметна Ру.
Робер дьо Лунвил придоби израз, който Ру познаваше добре, и дребният младеж веднага съжали за думите си. Всеки на масата, с изключение на Дънкан, знаеше тайни, достъпни само на неколцина, и подобни излишни подмятания щяха да имат за Ру доста нежелателни последици.
Ерик погледна Ру и годините, прекарани в приятелски отношения бяха достатъчни за бъдещия търговец, за да забележи, че и приятелят му настоява да си мълчи.
— Смятам да полегна, щом ще излизаме тази вечер — каза Ру малко притеснено.
Калис погледна през борда и попита:
— Виждаш ли това там?
Накор присви очи срещу следобедното слънце.
— Кешийски патрул.
Калис и придружаващите го пътуваха с речна гемия покрай брега на Морето на сънищата, на десетина километра от пристанище Шамата.
— Доста са нарушили границата, щом ги виждаме чак тук — каза Калис.
— Кралството и Кеш винаги са се боричкали за тази област — каза Накор. — Плодородна земеделска земя, богати търговски пътища, но никой не събира реколта и не прекарва кервани през Долината на сънищата, заради пограничните банди. Така областта прилича на стар човек, твърде болен, за да живее, но все още не готов да умре. — Той погледна спътника си. — Нареди на гарнизонния командир в Шамата и той ще изпрати патрул да прогони кешийците на юг!
— Сигурен съм, че някой вече му е съобщил — отвърна Калис и се усмихна криво. — Не мисля, че трябва да му казвам нещо. Ако го направя, може би ще се почувства задължен да впечатли специалния пратеник на принца на Крондор и ще започне война просто ей така, за забавление.
Погледът на Калис остана прикован към хоризонта дълго след като кешийският патрул изчезна от погледа му. На югоизток от тях се виждаше пристанището на Шамата, но там щяха да стигнат след час, заради слабия следобеден вятър.
— Какво гледаш, Калис? — попита Накор малко тревожно. — Все си в лошо настроение, откакто се върнахме.
Калис не трябваше да обяснява много на Накор, който знаеше повече от всеки друг за пантатийските змиежреци и черните им магии. Със сигурност бе наблюдавал някои от най-лошите между тях. Но Калис знаеше, че сега Накор няма предвид загрижеността му за задаващата се отдалеч заплаха за Кралството. По-скоро го измъчваше някакъв личен проблем.
— Мисля за една жена.
Накор се ухили и погледна през рамо към Шо Пи, бившия монах от Дала, който в момента спеше върху бала памук.
— Коя е тя?
— Говорил съм ти за нея. Миранда.
— Миранда ли? — попита Накор. — Чувал съм за нея от няколко души. Жена, загадъчна във всички отношения.
— Да, странна е — кимна Калис.
— Но привлекателна — вметна Накор. — Поне според общата оценка.
— И това е вярно. Макар да не знам много за нея, й се доверявам.