Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— За бога, ти ме заставяш да се грижа за тебе! — възкликнал Халифа. — Аз печеля тези десет динара всеки ден! Искаш ли да станеш мой чирак? Ще те науча да ловиш риба, ще си делим печалбата, всеки ден ще вземаш по пет динара, ще ми станеш слуга, а аз ще те защитавам от предишния ти господар ей с тази тояга!
— Съгласен съм! — рекъл Харун ар-Рашид.
— Вържи мулето си, че после с него ще пренесем рибата. Ела, аз ще те науча как става тази работа! — Харун ар-Рашид завързал мулето си, а Халифа затъкнал полите на дрехата си под пояса си и му рекъл: — Вземи мрежата ей така, усучи я около ръката си като мен и я хвърли в Тигър, видя ли как?
Харун ар-Рашид направил така, както му казал Халифа. Хвърлил мрежата в Тигър и задърпал, но не могъл да я издърпа. Пристъпил Халифа до него, задърпал я и той — и двамата не могли да я издърпат.
— Нещастен свирач! — възкликнал Халифа. — Преди аз взех кафтана ти вместо дрехите ми, но този път ще взема мулето ти вместо мрежата ми, ако видя да си я скъсал. И ще те бия с тоягата, докато те видя опикан и осран!
Двамата с много усилия измъкнали мрежата и що да видят — пълна-препълнена с най-различна риба…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато видял рибата в мрежата, Халифа възкликнал:
— За бога, свирачо, ти си отвратителен човек, но ако работиш усърдно, ще станеш велик рибар! Хайде сега яхай мулето си и отивай на пазара и да ми донесеш две кошници! Аз ще пазя рибата, докато се върнеш, а след това ще я натоварим! Имам теглилки и всичко, което ни трябва, ти само ще държиш везните и ще прибираш парите! Тук има риба за двайсет динара! Бързо донеси кошницата!
— Слушам и се подчинявам! — отговорил халифът, оставил рибаря и изключително развеселен, подгонил мулето си.
Стигнал до везира Джаафар, който възкликнал:
— О, емир на правоверните, сигурно си намерил хубава градина и си се поразходил из нея! Иначе защо се забави толкова?
— Случи ми се чудновата история! — отговорил халифът и му разказал за рибаря Халифа.
— За бога, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Аз пък си мислех как да си изпрося от тебе този кафтан! Но аз ей сега ще отида при рибаря и ще го купя!
— Той отряза една трета от дължината му и го развали! — казал халифът. — Но, Джаафар, толкова се изморих от този риболов! Толкова риба налових и тя е на брега на реката при моя господар Халифа, който стои там и чака да се върна и да му донеса две кошници! После ще отида с него на пазара, ще продадем рибата и ще си разделим печалбата поравно!
— О, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Аз ще ти доведа тук онези, които ще я купят!
— Джаафар! — възкликнал халифът. — Готов съм да дам по един златен динар за риба на всеки, който ми донесе някоя от рибите, които са пред рибаря Халифа!
И глашатаят викнал сред свитата:
— Отивайте и купувайте рибата на емира на правоверните!
Скокнали всички към брега на реката. И докато Халифа чакал емирът на правоверните да му донесе кошници, хората от свитата изскочили като един срещу него, грабнали рибата като орли, събрали я в обшити със злато кърпички и дори се сбили за нея.
— Няма съмнение, че тази риба е райска! — възкликнал Халифа, грабнал две риби в лявата си ръка и две — в дясната, влязъл до гърло в реката и завикал: — Аллах, заради тези четири риби ли свирачът ще носи цели две кошници!
Приближил се един евнух. Той бил позакъснял, защото конят му се спрял да се изпикае. Видял Халифа в реката, а наоколо не била останала никаква риба.
— Ей, рибарю! — викнал той. — Дай ми онези риби и аз ще ти ги платя! — рекъл евнухът.
— Не ги продавам! — възкликнал Халифа, но когато евнухът измъкнал тоягата си, викнал: — Не ме бий! Парите са по-добро от тоягата!
Хвърлил му рибите, евнухът ги сложил в кърпа, пъхнал ръка в джоба си, но не намерил там ни един дирхам.
— Слушай, рибарю! — рекъл той. — Нямаш късмет, нямам у себе си никакви пари! Но утре ела в двореца на халифа и кажи: „Отведете ме при евнуха Сандал!“ Там ще си получиш късмета!
— Днес е ден благословен! Благодатта му си личеше от заранта! — възкликнал Халифа.
Метнал мрежата си на рамо и се прибрал в Багдад. Минал по пазарищата, хората забелязали дрехата на емира на правоверните и го заоглеждали. Влязъл Халифа в своята улица, а работилницата на халифския шивач била в началото й. Видял шивачът рибаря в халата, който струвал хиляда динара, а той лично го бил ушил, и запитал: