Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Тези ли? - попита Мат и посочи палтото и ризата си. - Представа нямам. Просто ги видях тук долу. Направо съм изумен. - Беше много доволен, като разбра, че сеанчанските стражи - въпреки стоическите си изражения - реагираха на подкупи като нормалните хора.
Всички освен ония гвардейци от Смъртната стража. Мат се беше научил да не го опитва с тях. Гневният поглед, с който му отвърнаха, го накара да си помисли, че ако опита отново, ще му натиснат муцуната в калта. Може би щеше да е по-добре изобщо да не говори с гвардеец от Смъртната стража повече, след като беше ясно, че всички до един са си продали чувството за хумор срещу… не можеше да измисли срещу какво.
Но пък знаеше на кого точно може да разчита за безопасността на Тюон при затруднение.
Закрачи към изхода и награби пътьом ашандарея от стената. Куртани и Мин го последваха. Колко лошо, че Тилий беше толкова добра в работата си. Щеше да предпочете да я задържи за компания и да прати някое бостанско плашило вместо нея. Май така трябваше да направи. Някои тролоци можеше да я вземат за една от тях.
Наложи се да изчака конярят да изтича за Пипс, за жалост, а това даде на някого време да предупреди Тюон. Видя я, че идва. Е, тя бездруго беше казала, че ще се върне скоро, тъй че всъщност не беше очаквал да избегне сблъсъка.
Мин се запрепъва в полите си и изруга.
- Още ли се опитваш да решиш дали да избягаш? - попита я Мат тихо, докато Тюон се приближаваше.
- Да - отвърна кисело Мин.
- Леглата тука са хубави, знаеш ли. И знаят как да се отнасят с човек, стига да не решат да го обезглавят. Още не съм разбрал какво ги спира.
- Страхотно.
Мат се обърна към нея.
- Осъзнаваш ли, че ако Ранд беше тук, сигурно щеше да те помоли да останеш.
Мин го изгледа ядосано.
- Просто това е истината, Мин. Проклетата истина. Бях там, когато Ранд ги привлече на своя страна, и мога да ти кажа, че беше притеснен. Сеанчанците и Айез Седай не се разбират много добре, ако не си забелязала.
- Това е горе-долу толкова очебийно, колкото и фукнята ти, Мат.
- Уф. Пък аз се опитвам да ти помогна. Казвам ти, Мин. Колко облекчение според теб би донесло на Ранд, ако научи, че някой, на когото вярва, говори на ухото на Тюон, някой, който би могъл да я подбутва да играе добре с Айез Седай, като й подава подходящите „поличби” в подходящия момент? Разбира се, би могла да се върнеш в лагера да мъкнеш вода и да разнасяш съобщения. Сигурен съм, че това ще е _точно_ толкова полезно, колкото да държиш под око чужда императрица и да й внушаваш да вярва и уважава Преродения Дракон, да строиш мост на приятелство между нея и останалите държави.
Мин помълча за миг.
- Мразя те, Мат Каутон!
- И аз тебе - каза Мат и вдигна ръка да поздрави Тюон. - Чакай да видим сега кой крайник ще ми отреже, че захвърлих префърцунените й дрехи. - Колко лошо. Хубаво везмо имаше онзи халат. На човек му трябва малко везмо, за да изглежда по-изящно. И все пак _нямаше_ да носи такава купчина плат в битка. Щеше да има повече късмет, ако се опиташе да се бие, понесъл Пипс на гърба си.
Другите си направиха обичайните поклони и чукане на чела в земята, когато Тюон се приближи, макар да я бе нямало само няколко минути. Мат й кимна. Тя огледа продължително облеклото му, от глава до пети. Защо всички трябваше да се вкисват толкова от една стара риза и свястно палто? Все пак не беше с онова с плъшия цвят, с което бе гостувал на Елейн. Него го беше изгорил.
- Превелика - заговори Куртани. Беше от Висшата кръв, тъй че можеше да се обръща пряко към Тюон. - Дано вечно да дишаш. Принцът на Гарваните е решил, че трябва да посети бойното поле лично, защото е преценил, че на нашите вестоносци и пълководци им липсва умение.
Мат пъхна пръсти в колана си и изгледа Тюон, щом конярчето най-после пристигна с Пипс. Скапано крайно време беше. Момчето да не би да се беше отбило да обядва пътьом и може би да погледа едно-две представления на веселчун?
- Е, защо чакаме? - попита Тюон. - Щом Принцът на Гарваните е решил да види бойното поле, верните слуги на империята би трябвало веднага да се съобразят с желанието му.
Куртани изглеждаше все едно са й ударили шамар. Мат се ухили на Тюон и тя го удостои с усмивка. Светлина, колко обичаше тези усмивки!
- Значи и ти идваш? - попита я той.
- Разбира се. Някаква причина да не дойда?
- Никаква. - Мат изпъшка наум. - Нито една скапана причина.
Глава 29
Загуба на хълм
- Съсредоточи се върху Сенчестите! - каза Егвийн и отпрати взрив от Въздух към пъплещите нагоре по склона тролоци.