Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Рути имитира свиня, която колят. Отдавна упражнява това. Сега тъкмо й се удава тази възможност.
Рути направи гримаса зад гърба му: разтегна с пръсти устните си, изплези език, дразнейки Ал с всичките й известни средства, но той не се обърна. Тя погледна Уинфийлд, желаейки да продължат играта, но всичко беше пропаднало. Те и двамата знаеха това.
— Да отидем на реката и да топнем в нея глави — предложи Уинфийлд. Децата тръгнаха към брега, провирайки се сред върбите; беше ги яд на Ал.
Ал и Том вървяха бавно към лагера. Том каза:
— Не е трябвало Кейси да прави това. Наистина то можеше да се очаква от него. Той все приказваше, че с нищо не ни помага. Чуден човек е той, Ал. Все мисли, мисли.
— Нали е проповедник — такава му е работата — отговори Ал. — Дявол знае с какво са им пълни главите.
— А как мислиш, къде е отишъл Кони?
— Сигурно зад някой храст.
— Много далечен храст си е избрал.
Те вървяха сред палатките, придържайки се по-близо до тях. Край палатката на Флойд ги спря тихо повикване. Те свиха към нея и клекнаха край входа й. Флойд леко повдигна края на брезента.
— Е, какво, тръгвате ли?
Том каза:
— Не знам. Мислиш ли, че ще е по-добре да заминем?
Флойд горчиво се разсмя:
— Нали чу какво каза помощник-шерифът? Ако не се махнеш оттук, ще те изгорят заедно с лагера. Мислиш, че този негодник няма да си върне за боя ли? Бандата му още тази вечер ще нахълта тук да запали лагера.
— Може би наистина ще е по-добре да се махаме оттук — рече Том.
— Ти къде ще вървиш?
— Там, където ти казах — на север.
Ал рече:
— Слушай! Един тук ми разправи за някакъв правителствен лагер. Къде е той?
— Там сигурно е пълно с хора.
— И все пак бих искал да знам къде е той.
— Ще тръгнете по шосе номер 99 на юг. Като изменете дванайсет-четиринайсет мили, ще завиете на изток към Уийдпач. Лагерът е близо до града. Само че там е пълно.
— Казват, че бил хубав лагер — рече Ал.
— Много хубав. И се отнасят с теб като с човек, а не като с куче. Няма никакви полицаи. Само че там сигурно е пълно.
Том се обади:
— Едно не мога да разбера защо този помощник-шериф така се разбесня? Просто гледаше непременно да направи скандал; просто сякаш търсеше човек, с когото да се заяде.
Флойд каза:
— Не знам как е тук, но на север веднъж говорих с един помощник-шериф — симпатичен човек, не като другите — и той ми призна, че помощник-шерифите, щат не щат, трябва да арестуват хора. Шерифът получава за всеки арестант по седемдесет и пет цента на ден, а за храната на арестувания отиват само двайсет и пет. Щом няма арестанти, значи, и шерифът няма да има доходи. Този човек ми разказа, че цяла седмица не бил арестувал никого и тогава шерифът му рекъл: ако няма арестанти, ще ти сваля значката. Затова днешният негодник гледаше с четири очи да не си отиде с празни ръце.
— Да, трябва да се махаме оттук — рече Том. — Сбогом, Флойд.
— Сбогом. Може пак да се видим някъде.
— Всичко хубаво — каза Ал. И двамата тръгнаха през тъмния лагер към палатката на Джоудови.
Картофите съскаха и пръскаха мазнина в огъня. Майката обръщаше дебелите колелца с лъжица. Бащата седеше до огъня, прегърнал колене. Роуз от Шарън беше в палатката.
— Том си иде — извика майката. — Слава богу!
— Трябва да се махаме оттук — рече Том.
— Защо?
— Флойд казва, че ще запалят лагера още тази нощ — отвърна той.
— Но за какъв дявол — учуди се бащата. — Нищо лошо не сме сторили.
— Нищо не сме сторили, ала помощник-шерифът си отиде бит — рече Том.
— Не сме го били ние.
— Но той сам казваше, че ще ни изгонят оттук.
Роуз от Шарън попита:
— Не сте ли виждали Кони?
— Видяхме го — каза Ал. — Вървеше по брега. Отиваше на юг.
— Да не би… да е намислил да избяга?
— Кой го знае.
Майката се обърна към нея.
— Розашарн, не може да те разбере човек, разправи всичко както трябва. Казвал ли ти е Кони нещо?
Роуз от Шарън мрачно отговори:
— Каза, че по-добре щяло да бъде да си е останал в къщи и да се учи за тракторист.
Никой не продума нито дума. Роуз от Шарън гледаше в огъня и очите й проблясваха, озарени от пламъците. Картофите в тигана силно съскаха. Роуз от Шарън подсмръкна и изтри носа си с ръка.
Бащата каза:
— Кони е никаквец. Отдавна разбрах това. Нищо човек, само приказките му големи.