Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Отиде ли си? Накъде? Аз съм тръгнал да го търся.
— Ей сега ще ви кажа. Не бях виждал досега да се пие така, затова го гледах внимателно. Той тръгна ей натам, на север. По шосето мина една кола, освети го и аз видях как той свърна към реката, а краката му се подгъваха. Беше вече отворил и другата бутилка. Сигурно е някъде наблизо, не може да е отишъл надалеч.
Том каза:
— Благодаря, ще вървя да го търся.
— А шапката ще вземете ли?
— Да, разбира се. Тя ще му трябва. Благодаря.
— А какво му е? — попита собственикът. — Пиеше, но си личеше, че върши това без удоволствие.
— Нищо… малко се е разтъжил. Е, всичко хубаво. А ако видиш онзи празноглавец Кони, кажи му, че сме заминали на юг.
— Толкова такива заръки съм чувал, че просто не мога да ги запомня.
— Та никой не те кара да ги запомняш — отвърна Том и излезе с прашната черна шапка на чичо Джон в ръце. Той прекоси шосето и тръгна покрай него. Долу в падината лежеше Хувървил; мъждукаха светлинките на огньовете, през палатките прозираше светлината на фенерите. Някъде в лагера дрънкаха на китара, акордите следваха бавно един подир друг, без някаква връзка — изглежда, китаристът се упражняваше. Том забави крачките си, ослушвайки се, после, без да бърза, продължи напред, като от време на време се спираше и напрягаше слух. Така той измина четвърт миля и накрая чу това, което му трябваше. Долу до крайпътния насип един пресипнал глас пееше нещо, без каквато и да е изразителност, без каквато и да е мелодия. Том наведе глава встрани, за да чуе по-добре.
Монотонният глас пееше:
После се чу неясен брътвеж и накрая всичко стихна. Том се затича по насипа натам, откъдето идваше гласът. След малко той се спря и отново се ослуша. Сега гласът беше съвсем близо, той пееше все така бавно и без всякаква мелодия:
Том внимателно продължи напред. Той видя в мрака една неясна фигура, доближи я тихо и седна до нея. Чичо Джон надигна бутилката и уискито с бълбукане затече в гърлото му.
Том спокойно каза:
— Стой! А на мен?
Чичо Джон се обърна към него:
— Кой си ти?
— Много скоро ме забрави. Четири пъти вече надигаш шишето, а аз само веднъж.
— Не, Том. Не ме прави на глупак. Никой не е стоял край мен. Теб те нямаше тук.
— А нали сега съм тук? Може би все пак ще ми дадеш да си сръбна?
Чичо Джон отново поднесе бутилката към устата си и уискито забълбука. Бутилката се изпразни.
— Няма вече — каза той. — Ех, тъй ми се ще да умра. Страшно ми се иска. Ей тъй, тихичко, сякаш заспиваш… Тихичко. Уморен съм аз. Тъй съм уморен! Да можеше да заспя и вече да не се събудя. — И той поде песента: „Ще нося корона — корона златна.“
Том рече:
— Чичо Джон, слушай. Ние заминаваме. Тръгвай с мен. Ще легнеш в камиона върху багажа и ще си поспиш.
Джон поклати глава.
— Не. Върви си. Не искам. Ще остана тук. Не си струва да се връщам. Каква полза от мен? Влача своите грехове със себе си като мръсни гащи, цапам добрите хора. Не. Няма да дойда.
— Да вървим. Не можем да тръгнем без теб.
— Ами, не можете. Каква полза от мен? От мене полза няма. Влача греховете си, мърся другите с тях.
— Не си само ти грешник, всички са такива.
Джон се наведе към него и хитро намигна. Том едва различаваше лицето му на светлината на звездите.
— Никой не знае моите грехове — никой, освен господ. Само той ги знае.
Том застана на колене. Попипа челото на чичо Джон — то бе топло, сухо. Джон непохватно отблъсна ръката му.
— Да вървим — продължаваше да го увещава Том. — Да вървим, чичо Джон.
— Няма да вървя. Уморен съм. Ще остана тук. Ей тук.
Том се приближи досами него. Той протегна юмрук до брадичката на чичо Джон, премери се два пъти, за да замахне както трябва, и като изви назад рамо, нанесе удара — умерен, но безпогрешен. Брадичката на Джон тракна и отскочи нагоре, той падна по гръб и се помъчи да стане. Но Том стоеше наведен над него и когато Джон се опря на лакът, Том го удари още веднъж. Чичо Джон се просна неподвижен на земята.