Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Познаваш ли човек на име Амарам? — попита белязаният мъж в бяло.
— Не, Сиятелни господарю.
— Наричат ме Мраизе. Можеш да използваш тази титла. А ти си?
— Аз съм Воал — отговори Шалан. От някое време се заиграваше с това.
— Добре. Амарам е Броненосец, васал на Върховния принц Садеас. Освен това е настоящата ми плячка.
Каза го така, че Шалан потрепери.
— И какво искате от мен, Мраизе? — Шалан се постара безуспешно да произнесе титлата съвсем правилно. Не беше воринска.
— Домът му е близо до двореца на Садеас — обясни Мраизе. — И в този дом Амарам крие тайни. Искам да знам какви са те. Предай на господарката си да проучи и следващата седмица, на Нанел, да ми се представи със сведенията. Тя ще знае какво търся. Ако се справи, недоволството ми от нея ще избледнее.
Да се промъкне в дома на Броненосец? Бурята да го отнесе! Шалан нямаше представа как ще успее. Би трябвало да си тръгне оттук, да изостави маскировката и да се смята късметлийка, че е останала жива.
Мраизе остави празната чаша и Шалан забеляза, че дясната му ръка е покрита с белези, а пръстите — изкривени, като че са били счупени и наместени зле. На средния пръст блестеше златен пръстен с онзи знак, който Ясна нарисува. Като на иконома в дома на Шалан и като татуировката на Кабсал.
Нямаше място за отстъпление. Шалан щеше да направи каквото трябва, за да открие какво знаят тези хора. За нея, за Ясна и за края на самия свят.
— Задачата ще бъде изпълнена — рече тя на Мраизе.
— Без въпроси за плащането? — учуди се той и извади стреличка от джоба си.
— Сиятелни господарю, човек не се пазари в най-изисканите винарни. Вашето заплащане ще бъде прието.
За пръв път, откак дойде тук, Шалан видя Мраизе да се усмихва, макар той да не я погледна.
— Не наранявайте Амарам, камичке — предупреди я той. — Неговият живот принадлежи другиму. Не предизвиквайте тревоги и подозрения. Тин трябва да проучи и да се оттегли. Нищо повече.
Мраизе се обърна и издуха стреличката към стената. Шалан хвърли поглед към останалите четирима край камината и взе Спомени за тях, примигвайки бързо. После разбра, че е свободна да си върви и почна да се изкачва по стълбата.
Точно под нея между стъпалата прелетя една стреличка и се заби в стената. Шалан задиша учестено, излезе от скритата стая и се озова отново в прашното горно подземие. Вратата се затвори и тя остана на тъмно.
Вече не се владееше, задрапа по стъпалата и излезе от сградата. Навън спря и задиша дълбоко. Улицата сега беше по-оживена — пивниците привличаха тълпи. Шалан забърза по пътя си.
Осъзна, че всъщност не е имала план за срещата с Призрачната кръв. Какво щеше да прави? Някак да измъкне сведения от тях? Това изискваше да спечели доверието им. А Мраизе не приличаше на човек, който се доверява на когото и да било. Как ли щеше да установи какво знаят те за Уритиру? Как щеше…
— Следят — каза Шарка.
Шалан рязко спря.
— Какво?
— Хора следят — уточни Шарка. Гласът му беше приятен, като че нямаше представа колко напрегнато е цялото това преживяване за Шалан. — Ти ме помоли да гледам. Гледах.
Разбира се, Мраизе ще прати някой да я проследи. Шалан отново се обля в студена пот и се насили да продължи, без да поглежда през рамо.
— Колко са? — попита тя Шарка, който се беше покатерил отстрани на палтото ѝ.
— Един. Онази с маската, но сега е с черно наметало. Трябва ли да идем да говорим с нея? Вие сега сте приятели, нали така?
— Не. Не бих казала.
— Ммм — отвърна Шарка. Шалан предполагаше, че той се мъчи да разгадае естеството на човешките отношения. Е, можеше само да му пожелае късмет.
Какво да прави? Съмняваше се, че може да се отърве от опашката. Жената с маската със сигурност имаше опит в това, докато Шалан… е, Шалан имаше доста опит в четенето на книги и в рисуването.
Тъкане на Светлина, рече си тя. Мога ли да направя нещо така? Маскировката ѝ още действаше — доказваха го тъмните коси, които се спускаха по раменете ѝ. Можеше ли да се промени отново и да наложи друг образ върху този?
Вдъхна още Светлина и тя я накара да ускори ход. Пред нея уличката завиваше между жилищните сгради. Без да обръща внимание на спомена за подобна уличка в Карбрант, Шалан бързо свърна нататък и начаса вдъхна още Светлина. Опита да ѝ придаде форма. Навярно да изобрази едър мъж, за да прикрие палтото си, и…