Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Простете, господарю — отговори Шалан, — но Вие знаете, че няма да Ви продам Тин. — Убедена бе, че мъжът вижда страха ѝ; потта пропиваше в шапката, стичаше се на вадички по слепоочията ѝ, а от пода в краката ѝ наизлязоха духчета на страха, ако и онзи да не можеше да ги види заради масата. — Ако съм готова да продам Тин на някаква цена, то каква полза бихте имали от мен? Ще знаете, че и Вас бих продала, ако ми предложат достатъчно.
— Чест? — позачуди се мъжът, все още с безизразно лице, стиснал стреличката с два пръста. — У една крадла?
— Отново моля да ми простите, Сиятелни господарю, но аз не съм просто крадла.
— А ако те подложа на мъчения? Уверявам те, че и така мога да измъквам сведения.
— Не се и съмнявам, че бихте могли, господарю. Ала наистина ли мислите, че Тин би ме пуснала да дойда, ако знаех къде се намира? Каква полза да ме измъчвате?
— Е — отвърна мъжът и намести стреличката, — за удоволствие например.
Дишай, каза си Шалан. Бавно. Нормално. Трудно беше.
— Не смятам, че ще го сторите, Сиятелни господарю.
Той бързо вдигна тръбичката и духна. Стреличката тупна, когато се заби в стената.
— И защо не?
— Защото не ми приличате на човек, който би захвърлил нещо полезно — отговори Шалан и кимна към реликвите в стъклените кутии.
— Мислиш, че си полезна за мен?
Шалан вдигна глава и го погледна в очите.
— Да.
Мъжът я гледаше. Огънят пращеше.
— Много добре — рече той най-сетне, обърна се към камината и взе чашата си. Държеше духалото в другата ръка, но отпи, с гръб към Шалан.
Тя се чувстваше като марионетка със сразяни конци. Въздъхна облекчено, краката ѝ омекнаха и приседна на един от столовете до масата. С треперещи пръсти извади кърпичка и попи потта от челото и слепоочията си, побутвайки шапката назад.
Когато спря и посегна да прибере кърпичката, видя, че някой е седнал до нея. Шалан дори не беше видяла движение и присъствието на човека я сепна. Ниската особа имаше матова кожа и някаква черупчеста маска на лицето, пристегната твърде здраво. Всъщност, изглеждаше сякаш… сякаш кожата някак бе почнала да расте по края на маската.
Червено-оранжевите парченца на черупката бяха подредени като мозайка и загатваха вежди, гняв и бяс. Иззад маската в Шалан се взираха немигащи тъмни очи. Мъжът… не, жената — Шалан съгледа някакви загатнати гърди. Изложената скрита ръка я беше заблудила.
Едва не се изчерви. Жената беше облечена в прости тъмнокафяви одежди, препасани с украсен колан с още черупки. Още четирима в по-обичайни алетски облекла разговаряха тихо край огнището. Високият мъж, който я разпитваше, не продумваше.
— Ъхъм, господарю — обади се Шалан и го погледна.
— Обмислям. Очаквах да те убия и да издиря Тин. Можеш да ѝ предадеш, че нямаше да пострада, ако бе дошла при мен — не се сърдя, че не успя да изтръгне сведенията от Ясна. Наех я, понеже знаех, че тя е най-подходящият за задачата ловец, и си давах сметка за рисковете. Колин е мъртва — Тин щеше да постигне това на всяка цена. Може и да не я хваля за работата, но останах доволен. Ала от решението ѝ да не дойде лично, от тази страхливост ми се повдига. Тин се крие като преследвана. — Мъжът отпи от виното. — Ти не си страхливка. Пратила ми е някого, за когото знае, че няма да го убия. Винаги е била умна.
Прекрасно. И какво означаваше това за Шалан? Тя плахо се надигна от мястото си. Искаше да е по-далеч от странната дребна жена с немигащите очи. Ала се възползва от мига да огледа стаята по-подробно. Къде отиваше димът от огъня? Нима бяха направили комин чак дотук?
Повечето трофеи бяха наредени по дясната стена. Имаше и няколко огромни скъпоценни ядра. Взети заедно, те навярно струваха повече от именията на баща ѝ. За щастие, не бяха заредени. Дори и необработени, биха светили ослепително. Имаше още разни смътно познати на Шалан черупки. Онзи зъб там май беше от белогръб. А онази очна кухина плашещо напомняше на черепа на сантид.
Други от рядкостите я удивиха. Стъкленица със светъл пясък. Чифт масивни игли за коса. Кичур руси коси. Клон от дърво с надпис, който Шалан не можа да прочете. Сребърен нож. Странно цвете, съхранено в някакъв разтвор. Нямаше таблички, които да обясняват вещите. Онова там парче светлорозов кристал изглеждаше като някакъв скъпоценен камък. Защо обаче беше толкова крехко? От него се бяха обелили парченца и лежаха под похлупака, като че самото поставяне на място едва не го беше унищожило.
Шалан плахо пристъпи към дъното на стаята. Димът от огъня се издигаше, после се виеше и сучеше около нещо, което висеше горе в камината. Скъпоценен камък… Не, фабриал. Обираше дима като конци на масур. Не беше виждала такова нещо.