Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Засега обаче, невъоръжен и сам, можеше само да ги следва. Откъм околните стаи долиташе нарастващ шум от човешка дейност — стъпки, гласове, тракане на прибори, бутане на колички. Дотук бяха заобикаляли всички открити пространства и места с пресичащи се коридори, без съмнение, за да държат Вандаариф далеч от очите на хората. Свенсон се питаше дали слугите в къщата знаят за подчинения ум на господаря си и как биха реагирали на тази вест. Не си представяше Робърт Вандаариф като любезен работодател — може би прислугата знаеше и се радваше на поражението му, може би Кликата бе използвала собствените богатства на Вандаариф, за да купи лоялността на хората му. И двете възможности караха Свенсон да не се доверява на слугите, но пък знаеше, че шансът му бързо му се изплъзва. С всяка стъпка се приближаваха към останалите членове на Кликата.
Пое си дълбоко дъх. Тримата мъже бяха на десетина метра пред него и тъкмо завиваха от един дълъг коридор към друг. Щом се скриха, той се втурна напред да ги настигне и надникна зад ъгъла — бяха на около пет метра, на пода имаше тънка пътека. Свенсон излезе с насочен револвер и бързо тръгна след тях, приглушените му стъпки се смесиха с техните — десет крачки, пет, и беше зад тях. Те по някакъв начин усетиха присъствието му и се обърнаха в мига, когато Свенсон се протегна, сграбчи яката на Вандаариф с лявата си ръка и притисна дулото на револвера към слепоочието му.
— Не мърдайте! — изсъска. — Не викайте или той ще умре, а после и вие. Точен стрелец съм, а и малко неща биха ми доставили повече удоволствие!
Те не гъкнаха и Свенсон отново усети обезпокоителната способност за жестоки дела да плъзва по гръбнака му — въпреки че не беше кой знае какъв стрелец, а и револверът беше празен. Не знаеше обаче колко важен е за тях Вандаариф. С ужас се запита дали те всъщност не искат той да бъде убит — нещо, което желаят, но не искат да направят сами, особено сега, когато Крабе държеше чантата с жизненоважната информация.
Чантата. Трябваше да я вземе.
— Чантата! — изръмжа на заместник–министъра. — Пусни я и отстъпи от нея!
— Няма! — отсече пискливо Крабе, лицето му бе пребледняло.
— Има! — изръмжа Свенсон, запъна ударника и натисна дулото още по-силно в главата на Вандаариф.
Пръстите на Крабе нервно помръднаха на кожената дръжка. Но не пуснаха чантата. Свенсон насочи оръжието към гърдите му.
— Доктор Свенсон… — почна Баскомб и вдигна помирително ръце, което се стори на Свенсон като опит да му вземе револвера, така че насочи дулото към младия мъж, който видимо потрепна, а после пак към Крабе, който бе притиснал чантата към гърдите си, после отново към Баскомб, като дръпна Вандаариф назад, за да си освободи място. Защо не ставаше по-добър в този вид стълкновения?
Баскомб преглътна и направи крачка напред.
— Доктор Свенсон — заговори колебливо, — така не може, вие сте в гнездото на стършелите, ще бъдете заловен…
— Искам своя принц — каза Свенсон. — И искам тази чанта.
— Невъзможно — изписука Крабе и за върховно раздразнение на доктора се обърна и метна чантата към другия край на коридора. Тя отскочи и спря до стената на двайсетина крачки от тях. Свенсон се ядоса. Ако в барабана имаше куршум, щеше да простреля Крабе право между наглите очи.