Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Махна мокета. Купи нов, ябълковозелен, който залепи направо върху изгнилия паркет. Боядиса стените в бяло. Почисти рамките на прозорците, изми стъклата, счупи едно, смени го. Обяви война на хлебарките, напръсквайки с лютив препарат покрай цокъла и влажните места. Неволно си пръсна в очите и се втурна в дрогерията да си купи обезболяващ лосион. Сети се, че си е забравил ключовете вътре. Наложи се да си влезе през прозореца на съседката.
Тя носеше тениска с надпис I can’t look at you and breathe at the same time60. Той си каза, че това е знак, и я целуна, за да й благодари.
Тя се казваше Лиз, имаше кафяви очи, синьо-зелен бретон, пиърсинг на езика и голяма, вечно усмихната уста.
Стана му любовница.
Тя учеше филмово изкуство в Колумбийския университет и му показа града. Галериите в Челси, залите за художествено и експериментално кино в Сохо, джаз клубовете в Гринич Вилидж, евтините ресторанти, дюкянчетата за дрехи втора употреба, които наричаше thrift shops, въодушевено пръскайки слюнка. През май се готвеше да се пробва отново в Холивуд, имала чичо, бил продуцент там. Too bad, казваше тя, усмихвайки се с голямата си уста, повтаряше too bad, но очевидно не й пукаше особено, изобщо не изглеждаше натъжена. Отиваше да завладее света на киното, а това заслужаваше някоя и друга дребна саможертва.
Той не й противоречеше. Понякога все още мислеше за Ортанс.
За последната си нощ с Ортанс.
Споменът спираше дъха му.
Беше открил един магазин за пиана. Отзад имаше помещение, в което собственикът — казваше се Клусов — му разрешаваше да свири на един оказионен „Стейнуй“. Там навсякъде се въргаляха стари партитури, сонати на Бетовен, Моцарт, Шуберт, Брамс, Шопен. Гари ставаше сутрин рано, втурваше се в магазина и се настаняваше на една продънена табуретка. Виждаше се като Глен Гулд, прегърбваше се и цяла сутрин свиреше. Собственикът го наблюдаваше, седнал до дълга черна маса, сложена до входа на магазина. Беше едър плешив мъж, със зачервено теме, винаги носеше една и съща широка папийонка на точки. Притваряше очи и мъркаше, слушайки изпълнението на Гари, въртеше се, стряскаше се, подскачаше, тресеше се, сякаш получаваше пристъп на хорея, лицето му ставаше аленочервено, в един момент започваше да говори, пръскайки слюнки, а от главата му се вдигаше пара.
— Много добре, моето момче. Напредваш… напредваш. Човек се учи да свири, свирейки. Забрави солфежа и уроците, разтвори сърцето си, излей го върху пианото, накарай струните да заплачат. Не пръстите са важното при пианото, не упражненията, които те принуждават да правиш всеки ден, а това, което ти иде отвътре… Може да имаш и по десет пръста на всяка ръка, ако сърцето ти не е готово да кърви, да шепне, да се пръсне, техниката е безсилна… С десетте си пръста трябва да изтръгваш звуци, въздишки, трепети, възторзи, сърцето ти трябва да се впусне във вихъра на танца. Не трябва да си възпитан! За нищо на света не бъди възпитан!
Той скачаше, задъхан, бореше се да си поеме въздух, кашляше, вадеше голяма носна кърпа от джоба си, бършеше челото, носа, врата си и заповядваше:
— Хайде, продължавай да караш сърцето си да кърви.
Гари поставяше ръце на клавишите и подемаше някое импромптю на Шуберт. Старият Клусов се отпускаше на стола и притваряше очи.
Рядко влизаха клиенти, но това, изглежда, не го притесняваше.
Гари се чудеше от какво се препитава. Около обед отиваше да хапне един сандвич с месо в „Ливайн“, любимият му беше с печено пуешко, краставичка, грюер, дижонска горчица, намазана върху прясно изпечена франзела. Изгълтваше два наведнъж толкова лакомо, че девойката на тезгяха се разсмиваше. Съсредоточен, я наблюдаваше как меси тестото за бисквитките и пожела и той да се научи. Тя му показа и той така добре се справи, че тя му предложи да го наеме за следобеда. Нуждаела се от помощник за месенето. Щяла да му плаща. Понеже Гари нямаше разрешително за работа, тя му показа задната врата, откъдето можеше да изчезне, ако дойдат на проверка от имиграционните служби. Няма място за притеснение, станахме известни, след като ни показаха в шоуто на Опра Уинфри… Ами добре тогава, отвърна той, обещавайки си да разбере коя е тази Опра Уинфри, която респектира полицията.
60
Не мога да те гледам и да дишам едновременно (от англ). — Б.пр.