Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Има ли някакъв напредък с онези две имена? - поинтересува се Робъртс.
- О, да, наистина останаха само две имена. Не е ли вълнуващо? - възкликна госпожа Кълвър, която заснова из кабинета и се зае да оправя всичко, сторило и се не на мястото си.
- Питах се дали...
- Все още нямаме доказателства - каза единият от младежите със зачервени очи, - но ми се струва, че едното момиче отговаря напълно на описанието. Не се знае нищо за времето, преди то да навърши две години. И което е по-важно, постъпило е в „Света Хилда“ точно когато капитан Трентам е чакал да го екзекутират.
- А готвачката си спомня, че когато е работела като миячка в кухнята - намеси се и директорката, - посред нощ някаква издокарана, строга на вид госпожа с префърцунен акцент е довела малко момиченце...
- Ето че се появи и госпожа Трентам - прекъсна я Чарли.
- Само дето момиченцето очевидно не се казва Трентам.
Младият адвокат погледна бележките, разпилени по масата отпред.
- Точно така, сър, не се е казвало Трентам - потвърди той. - Било е вписано като госпожица Кати Рос.
Чарли усети как краката му се подкосяват, а Робъртс и госпожа Кълвър се спуснаха, прихванаха го и му помогнаха да седне на единствения фотьойл в помещението. Директорката разхлаби възела на вратовръзката и разкопча най-горното копче на ризата му.
- Добре ли сте, сър Чарлс? - попита тя. - Трябва да отбележа, че не изглеждате...
- През цялото време е била пред очите ми - рече Чарли. - Както би се изразила Дафни, е щяла да ги извади.
- Нещо не разбирам - вметна Робъртс.
- Аз също - каза Чарли и се извърна към притеснения вестоносец, съобщил новината. - След като е напуснала сиропиталището, в Мелбърнския университет ли се е записала? - попита той.
Младежът от адвокатската кантора отново прегледа бележките си, да е сигурен.
- Да, сър. Постъпила е през 1942 година и е завършила през 1945-а.
- И е следвала изкуствознание и английска филология.
Младежът пак плъзна поглед по записките си.
- Точно така, сър - потвърди отново той, безсилен да прикрие изненадата си.
- А случайно да е тренирала тенис?
- От време на време е участвала в срещите на втория отбор на университета.
- Хубаво ли е рисувала? - продължи с въпросите Чарли.
Сътрудникът в адвокатската кантора отново се зае да прелиства папките.
- О, да - намеси се директорката. - Дори много хубаво, сър Чарлс. Още пазим една нейна рисунка, окачена е в столовата - горски пейзаж, подозирам, че е повлиян от Сисле. Бих казала дори, че...
- Може ли да видя картината, госпожо Кълвър?
- Ама разбира се, сър Чарлс. - Директорката извади ключ от горното дясно чекмедже на писалището и подкани: - Заповядайте, елате с мен.
Чарли стана криво-ляво от фотьойла и тръгна с госпожа Кълвър по дългия коридор към столовата. Тревър Робъртс също закрачи след Чарли и макар да бе все така озадачен, се въздържа да му задава въпроси.
Влязоха в столовата, Чарли спря като закован и възкликна:
- Ще позная и от двайсет крачки картина на Рос.
- Не ви разбрах, сър Чарлс.
- А, нищо, госпожо Кълвър - отвърна той, както разглеждаше горския пейзаж с богатите му кафеникави и зелени оттенъци.
- Красива е, нали, сър Чарлс? Момичето наистина разбира от колорит. Бих казала дори, че...
- Как смятате, госпожо Кълвър, справедливо ли е да ми преотстъпите тази картина срещу един микробус?
- Повече от справедливо - отговори без колебание директорката. - Всъщност съм сигурна, че...
- А ще бъде ли нахално, ако ви помоля да напишете върху гърба на пейзажа „Нарисуван от госпожица Кати Рос“ и после да посочите времето, когато тя е живяла в сиропиталище „Света Хилда“?
- На драго сърце, сър Чарлс.
Госпожа Кълвър пристъпи напред, свали картината от кукичката и я обърна откъм обратната страна. Онова, което сър Чарлс я бе помолил, вече бе написано и макар с годините да беше излиняло, още се четеше с просто око.
- Извинявайте, госпожо Кълвър - рече той. - Трябваше да се досетя и сам.
Извади от вътрешния си джоб портфейла, подписа празен чек и го връчи на директорката.
- Но за колко?... - подхвана тя изумена.
- За колкото струва микробусът - беше единственото, което каза Чарли.
Госпожа Кълвър съвсем онемя.
Тримата се върнаха в директорския кабинет, където ги чакаше топъл чай. Единият от младите сътрудници от адвокатската кантора се запретна да преписва в два екземпляра всичко от досието на Кати, а Робъртс се свърза по телефона със старческия дом, където бе настанена госпожица Бенсън, за да предупреди главната сестра да ги чака най-много до час. След като и двете задачи бяха изпълнени, Чарли благодари на госпожа Кълвър за отзивчивостта и се сбогува с нея. Макар че от доста време не бе казала и дума, тя успя все пак да промълви: