Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Е, и?
- Значи някъде в града има папка и в нея се съдържа всичко, което трябва да знаем.
- Дори да е така, едно е сигурно: не разполагаме с достатъчно време, за да разберем в чия кантонерка е скрита тази папка.
Когато пристигнаха в крайградски клуб „Виктория“, видяха, че управителят ги чака във фоайето. Той поведе именитите си гости към маса в прикътана тиха ниша. Чарли бе разочарован, че мъжът е толкова млад.
От листа с дългото меню си избра най-скъпото ястие, после поръча и бутилка „Шамбертен“ реколта 1957 година. След миг всички келнери в заведението се втурнаха да го обслужват.
- Какво сте намислили пък сега, сър Чарлс? - попита Робъртс, който се задоволи с по-скромен обяд.
- Имайте търпение, млади момко - рече му уж възмутен Чарли, докато се опитваше да разреже с тъпия нож прегорялото жилаво агнешко.
Накрая се предаде и си поръча ванилов сладолед, убеден, че него трудно ще го развалят. Когато накрая им донесоха и кафето, на масата дойде най-възрастният сервитьор, който им предложи пури.
- „Монте Кристо“, ако обичате - каза Чарли, после извади от портфейла си банкнота от една лира стерлинга и я сложи на масата пред келнера, който му поднесе голям старовремски овлажнител за пури - да го огледа. - Сигурно работите тук от много време, нали? - допълни гостът.
- Миналия месец станаха четирийсет години - потвърди сервитьорът точно когато върху първата банкнота се появи и втора.
- Добра памет ли имате?
- Надявам се, сър - рече мъжът, вторачен в двете банкноти.
- Помните ли една клиентка на име госпожа Трентам? Англичанка, доста сурова на вид, отсядала е при вас за около половин месец някъде през 1927 година - обясни Чарли и побутна парите към мъжа.
- Дали я помня ли? - възкликна той. - Никога няма да я забравя. По онова време още чиракувах, тя през цялото време мърмореше и се оплакваше от кухнята и обслужването. Не пиеше друго освен вода, разправяше, че нямала вяра на австралийските вина, а не искаше да се охарчва за френски - ето защо пращаха все мен да я обслужвам. В края на месеца се вдигна и си замина, без да каже и дума, дори не ми остави бакшиш. Помня я, как да не я помня!
- Както ми я описвате, наистина е била госпожа Трентам - потвърди Чарли. - А разбрахте ли какво е правела в Австралия?
Той извади от портфейла си трета банкнота и я сложи при първите две.
- Нямам представа, сър - призна си натъжен сервитьорът. - По цял ден не обелваше и дума, не разговаряше с никого, не съм сигурен дали и господин Синклер-Смит знае отговора на въпроса ви.
- Господин Синклер-Смит ли?
Келнерът показа през рамо дъното на заведението, където в ъгъла седеше възрастен господин, подпъхнал салфетката в яката си. Беше погълнат от голямо парче синьо сирене „Стил- тън“.
- Сегашният собственик - поясни сервитьорът. - Госпожа Трентам се държеше като хората единствено с баща му.
- Признателен съм ви - благодари Чарли. - Оказахте ми голяма помощ. - Келнерът прибра в джоба си трите банкноти. - Бъдете така любезен, попитайте управителя дали е удобно да поговоря с него.
- Ей сега, сър - обеща старчето, след което затвори овлажнител я за пури и се отдалечи, тътрузейки нозе.
- Управителят е твърде млад, надали помни...
- Просто наблюдавайте внимателно, господин Робъртс, вероятно ще усвоите един-два номера, на които не са ви научили в юридическия факултет - посъветва го Чарли и сряза връхчето на пурата.
Управителят дойде на тяхната маса.
- Искали сте да ме видите, сър Чарлс.
- Дали господин Синклер-Смит ще има нещо против да изпие заедно с мен един ликьор? - попита Чарли и подаде на младежа визитната си картичка.
- Ей сега ще му предам, сър - рече управителят, после се завъртя и веднага се отправи към другата маса.
- Отново се налага, Робъртс, да отидете във фоайето - подхвана Чарли. - Опасявам се, че поведението ми през следващия половин час ще бъде истинско оскърбление за професионалната ви етика.
Той погледна в другия край на заведението, където старецът проучваше внимателно визитната му картичка.
Робъртс въздъхна тежко, стана от масата и се отправи към фоайето.
Върху месестите устни на господин Синклер-Смит грейна широка усмивка. Той се надигна тежко от стола и закуцука към госта от Англия.
- Синклер-Смит - представи се с писклив английски акцент и протегна вяла ръка.
- Много ми е драго, че се отзовахте на поканата, стари ми приятелю - възкликна Чарли. - От сто километра разпознавам своите сънародници. Ще пийнете ли едно бренди?
Келнерът забърза да изпълни поръчката.
- Много мило от ваша страна, сър Чарлс. Дано кухнята в скромното ми заведение ви е допаднала.