Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
За втори път този ден Чарли усети как краката му се подкосяват - Тревър Робъртс побърза да хване клиента си за лакътя и да го отведе до най-близкия стол.
- О, много съжалявам - пророни сестрата. - Нямах представа, че сте и толкова близък. - Чарли не каза нищо. - Дошли сте чак от Лондон специално за да я видите ли?
- Да - потвърди вместо него адвокатът. - Госпожица Бенсън имала ли е напоследък и други гости от Англия?
- Не - отвърна без колебание госпожа Камбъл. - Към края не я посещаваше почти никой. Идвали са един-двама души от Аделаида, но никой от Англия - добави тя някак припряно.
- А да ви е споменавала някога за Кати Рос или Маргарет Трентам?
Главната сестра се замисли.
- Не - отвърна накрая. - Поне аз не си спомням.
- Е, в такъв случай да си вървим, сър Чарлс, не виждам смисъл да отнемаме повече време на госпожа Камбъл.
- Така е - съгласи се едва чуто Чарли. - Благодаря ви, госпожо Камбъл.
Робъртс му помогне да стане от стола, а главната сестра тръгна да ги изпрати до входната врата.
- Скоро ли се връщате в Англия, сър Чарлс? - поинтересува се тя.
- Да, вероятно още утре.
- Ще ви притесни ли много, ако ви помоля да пуснете в Лондон едно писмо?
- За мен ще бъде удоволствие - отвърна Чарли.
- При обичайни обстоятелства не бих си позволила да ви обременявам излишно - изтъкна жената, - но тъй като става въпрос именно за госпожица Бенсън...
Двамата застинаха и се вторачиха в спретнато облечената шотландка. Тя също спря и разпери ръце.
- Нали разбирате, сър Чарлс, тук не става дума просто да спестя пощенските разходи, както биха си помислили повечето хора. Всъщност тъкмо обратното, просто искам да се издължа час по-скоро на благодетелите на госпожица Бенсън.
- Благодетелите на госпожица Бенсън ли? - ахнаха в един глас Чарли и Робъртс.
- Ами да - потвърди дребничката жена и се изпъчи. - Ние в „Кленова хижа“ нямаме навика да взимаме такса на покойници, господин Робъртс. Както безспорно бихте се съгласили, няма да е честно.
- Ама разбира се, госпожо Камбъл.
- И така, макар и да държим да ни се плаща за три месеца напред, винаги връщаме парите, ако някой от настанените при нас почине. След като покрием разходите, разбира се.
- Разбирам, разбирам - рече Чарли, все така загледан с надежда в главната сестра.
- Та ако бъдете така любезен да ме изчакате, ще отскоча да донеса от кабинета писмото.
Тя се обърна и се отправи към кабинета си, който беше само на няколко метра по-нататък в коридора.
- Започвайте да се молите - каза Чарли.
- Това и правя - отговори адвокатът.
След малко госпожа Камбъл се върна с плик, който повери на Чарли. Върху него с калиграфски почерк пишеше: „Лондон, Странд, банка „Кутс и сие“, за директора“.
- Дано, сър Чарлс, не сметнете молбата ми за прекалено нахална.
- За мен наистина е голямо удоволствие, госпожо Камбъл - увери я той и се сбогува.
Вече в автомобила, Робъртс каза:
- Би било твърде безнравствено от моя страна, сър Чарлс, да ви съветвам дали да отваряте или да не отваряте писмото, ала...
Но Чарли вече беше разкъсал плика и бе извадил листовете в него.
Към подробната сметка за времето от 1953 до 1964 година беше прикачен чек за деветдесет и две лири стерлинги, така че влогът на госпожица Рейчъл Бенсън да бъде закрит.
- Бог да поживи шотландците и пуританското им възпитание - каза Чарли, след като видя на чие име е издаден чекът.
46.
- Ако побързате, сър Чарлс, още можете да хванете ранния полет - каза Тревър Робъртс, когато автомобилът зави по алеята към хотела.
- В такъв случай ще побързам - възкликна Чарли, - искам да се прибера час по-скоро в Лондон.
- Добре тогава. Ще кажа да приготвят сметката за хотела, после ще звънна по телефона на летището, за да се опитам да ви сменя резервацията.
- Чудесно. Разполагам с още два дни, но ми се ще да уточня някои неща в Лондон.
Още преди шофьорът да му е отворил вратата, Чарли изскочи от автомобила и хукна към хотелската стая, където си стегна набързо багажа. След дванайсет минути вече беше във фоайето и бе платил сметката. След още три се завтече към изхода. Шофьорът не само го чакаше прав при автомобила, но вече бе отворил и багажника.
Изхвърчаха от паркинга на хотела и се понесоха шеметно по бързото платно на магистралата към летището.
- Паспортът и билетът? - попита Робъртс.
Чарли се усмихна и ги извади от вътрешния си джоб досущ хлапе, проверило багажа си по списъка, който му е дала майка му.
- Чудесно. Сега да се надяваме, че няма да закъснеем за самолета.
- Направихте чудеса - отбеляза Чарли.