Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли изскочи от автомобила, мина по тревясалата пътека и почука на входната врата. След малко му отвори възрас- тна жена с престилка и рокля в меки тонове, която стигаше почти до прасците и.
- Вие ли сте госпожа Слейд? - попита гостът.
- Да - потвърди старицата и го измери подозрително от глава до пети.
- Мога ли да поговоря със съпруга ви?
- Защо? - попита жената. - От социалната служба ли сте?
- Не, идвам от Англия - отвърна Чарли. - Леля ми, госпожа Етел Трентам, почина наскоро, завещала му е малка сума, която искам да му предам.
- О, колко мило - зарадва се госпожа Слейд. - Заповядайте, влезте де!
Заведе го в кухнята, където той завари старец в плетена жилетка, чиста карирана риза и торбести панталони, който дремеше на стола пред камината.
- Имаш посетител, Уолтър, идва чак от Англия.
- Какво? - трепна господин Слейд и разтърка с кокалеста ръка очите си, да се поразсъни.
- Един човек от Англия - повтори жена му. - Носи ти подарък от госпожа Трентам.
- Стар съм вече да я карам с колата - сопна се Слейд и примига с уморени очи срещу Чарли.
- Не, Уолтър, толкова ли не разбираш! Той и е роднина, идва с подарък чак от Англия. Госпожа Трентам е умряла.
- Умряла ли?
Сега и двамата старци се бяха вторачили изчаквателно в Чарли, затова той побърза да извади от портфейла всичките си пари и подаде банкнотите на госпожа Слейд. Тя се зае да ги брои бавно, а Уолтър Слейд продължи да гледа изпитателно Чарли, който, доста притеснен, стоеше насред безупречно чистата стая.
- Осемдесет и пет лири стерлинги, Уолтър - оповести старицата и подаде парите на мъжа си.
- Защо толкова много? - изненада се той. - И след толкова време?
- Направили сте и голяма услуга и тя просто искаше да ви се отплати - поясни Чарли.
Старецът го изгледа още по-подозрително.
- Тя ми плати навремето - отсече той.
- Знам, знам, но... - подхвана Чарли.
- И съм си държал езика зад зъбите - допълни Слейд.
- Ето още една причина леля да ви е признателна - вметна посетителят.
- Нима си седнал да ми разправяш, че си бил целия път от Англия колкото да ми дадеш тия мижави осемдесет и пет лири? - сопна се старецът. - Нещо не ми се вярва - подвикна той - вече се беше разсънил.
- Не, не, няма такова нещо - заоправдава се Чарли, усетил, че положението му се изплъзва. - Ходих при още десетина души, на които леля е завещала пари, при вас идвам чак сега, защото се затрудних да ви открия.
- Не се изненадвам. Вече двайсет години, откак съм спрял да шофирам.
- Вие сте от Йоркшир, нали? - усмихна се Чарли. - Чуя ли този акцент, веднага го разпознавам.
- Да, млади момко, а ти си от Лондон. Което ще рече, че не може да ти се има вяра. Защо всъщност си дошъл? Със сигурност не за да ми дадеш осемдесет и пет лири. На друг ги разправяй тия!
- Не мога да открия момиченцето, което е било с госпожа Трентам, докато сте я карали - реши да рискува Чарли. - То е получило голямо наследство.
- Представяш ли си, Уолтър! - ахна госпожа Слейд.
По лицето не мъжа и не трепна и мускулче.
- Мой дълг е да открия младата жена и да и съобщя какъв късмет е извадила.
Слейд продължи да го гледа невъзмутимо.
- Рекох си, че вие сте единственият човек, който може би ще ми помогне.
- Не, няма да ти помогна - отсече старецът. - И си взимай парите, чу ли! - добави той и метна банкнотите в краката на госта. - Само да си посмял да ми се мъкнеш пак тук с тия изсмукани от пръстите небивалици за разни наследства. Изпрати господина, Елзи.
Госпожа Слейд се наведе и събра старателно разлетелите се банкноти, които после подаде на посетителя. След това го изпрати мълком до входната врата.
- Извинявайте, госпожо Слейд - каза Чарли. - Не исках да обидя мъжа ви.
- Знам, знам - отвърна жената. - Уолтър винаги си е бил много горд. Но Бог ми е свидетел, парите щяха да ни дойдат добре. - Чарли се усмихна, пъхна бързо в джоба на престилката и пачката банкноти и долепи пръст до устните си. - Аз няма да му кажа, не му казвайте и вие - пошушна той.
Кимна и понечи да тръгне по късата пътека обратно към автомобила.
- Не съм виждала малко момиченце - спря го госпожа Слейд. Чарли застина. - Но навремето Уолтър закара една префърцунена госпожа в сиропиталището в Парк Хил в Мелбърн. В ония години излизах с градинаря, той ми каза.
Чарли се обърна да и благодари, ала тя вече беше затворила вратата и се бе скрила в къщата.