Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Благодаря ви, сър Чарлс - рече адвокатът. - Знайте обаче, че макар и да събрахте доста доказателства, те в най-добрия случай си остават косвени. Ние с вас може и да сме убедени, че Кати Рос и Маргарет Етел Трентам са едно и също лице, въпреки това не бива да забравяме, че госпожица Бенсън вече е в гроба, а госпожица Рос не помни нищо от живота си тук, така че не се знае в чия полза ще отсъди съдът.
- Чух ви много добре - отвърна Чарли. - Но сега поне разполагам с нещо - допреди седмица тънех в пълно неведение.
- Така е. Вече няколко дни ви наблюдавам как действате и съм длъжен да кажа, че шансовете ви за успех са петдесет на петдесет. Ала каквото и да предприемете, не изпускайте от очи пейзажа: той е по-убедителен и от пръстов отпечатък. Пазете на сигурно място и писмото на госпожа Камбъл, докато не направите копие от него. После се постарайте то заедно с чека да се получат в банка „Кутс“. Само това оставаше да ви задържат за кражбата на деветдесет и две лири стерлинги. И накрая какво още мога да направя за вас?
- Помъчете се да убедите Уолтър Слейд да даде писмени показания, че е закарал в сиропиталище „Света Хилда“ госпожа Трентам и малко момиченце на име Маргарет и че после госпожата си е тръгнала оттам без детето. Бихте могли да се опитате да изкопчите от него и приблизителна дата.
- След вашата среща със стареца едва ли ще стане лесно - предположи Робъртс.
- Поне опитайте. Освен това проверете дали госпожица Бенсън е получавала пари от госпожа Трентам и преди 1953 година и ако е получавала, какви суми и кога. Подозирам, че през последните трийсет и пет години на нейно име всяко тримесечие са постъпвали пари, което обяснява и как така е прекарала края на живота си в относителен лукс.
- Вярно е, но и тези доказателства са косвени, пък и се съмнявам някоя банка да ми разреши да се ровя в личните сметки на госпожица Бенсън.
- Съгласен съм - каза Чарли. - Ала госпожа Кълвър би трябвало да знае колко е получавала госпожица Бенсън като директорка на сиропиталището и дали е живяла според доходите си. Така де, не е кой знае каква философия да разберете дали сиропиталището не се нуждае и от нещо друго освен от микробус.
През цялото време, докато Чарли говореше, адвокатът си записваше най-прилежно.
- Ако успеете да изкопчите нещичко от Слейд и да докажете, че госпожица Бенсън и преди е получавала пари, вече ще мога да поискам от Найджъл Трентам обяснение откъде-накъде майка му се е охарчвала толкова години и защо е превеждала суми на директорката на сиропиталище, разположено на другия край на света, ако не за да издържа отрочето на по-големия си син.
- Ще направя каквото мога - обеща Робъртс. - Ако открия нещо, веднага ще се свържа с вас в Лондон.
- Благодаря ви - рече Чарли. - А вие имате ли някакви молби към мен?
- Да, сър Чарлс. Бъдете така любезен, предайте моите поздрави на вуйчо Ърнест.
- На вуйчо Ърнест ли?
- Да, на Ърнест Бейвърсток.
- Нищо няма да му предавам. Ще се оплача от него в Сдружението на адвокатите.
- Не бих ви препоръчвал, сър Чарлс, защото шуробаджанащината все още не се смята за престъпление. Всъщност, да ви призная, виновна е майка ми. Родила е трима синове, другите двама сега защитават интересите ви в Пърт и Брисбейн.
Автомобилът спря пред терминала на въздухоплавателно дружество „Кантас“. Шофьорът изскочи и извади куфарите от багажника, а Чарли се втурна към билетното гише, следван по петите от Робъртс, който носеше картината на Кати.
- Да, ще успеете да се качите на ранния самолет за Лондон - потвърди служителката на гишето. - Но побързайте, след няколко минути прекратяваме регистрацията.
Чарли въздъхна от облекчение и се обърна да се сбогува с Тревър Робъртс, а през това време шофьорът донесе куфарите и ги сложи на кантара.
- Да го вземат мътните! - затюхка се Чарли. - Ще ми услужите ли с десет лири стерлинги?
Робъртс извади от портфейла си банкнотите, а Чарли ги подаде бързо на шофьора, който изкозирува и се върна в автомобила.
- Просто не знам как да ви благодаря - допълни Чарли, докато се ръкуваше с Тревър Робъртс.
- Благодарете не на мен, а на вуйчо Ърнест - отвърна адвокатът. - Добре че ме убеди да зарежа всичко и да поема случая.
След двайсет минути Чарли вече се качваше по стълбичката на самолета на „Кантас“ от полет сто и втори, готов за първия етап от пътуването обратно към Лондон.
Самолетът излетя с десет минути закъснение, а Чарли се облегна на седалката и с онова, което бе научил през последните три дни, се опита да сглоби цялостната картина. Беше съгласен с предположението на Робъртс, че едва ли е съвпадение Кати да постъпи на работа именно в „Тръмпър“. Тя очевидно бе открила някаква връзка между тях и Трентамови, въпреки че Чарли не се досещаше точно каква, и не проумяваше защо младата жена не им е казала нищо. Да им каже ли?... Какво право имаше той да я укорява? Ако той беше казал истината на Даниъл, момчето сигурно щеше да бъде живо и досега. Едно беше сигурно: Кати не е могла да знае, че Даниъл и е брат, макар Чарли да се опасяваше, че госпожа Трентам вероятно е научила ужасната истина и я е съобщила на своя внук.