Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Аз допих уискито, пуснах чашата на пода (нямаше опасност да се счупи на този дебел килим) и тръгнах към вратата. Почти бях стигнал до нея, когато чух как канапето изскърца.
— В съда това не може да се докаже — изграка той.
— Не може, разбира се — казах. — Но въпреки това ще си имаш достатъчно главоболия.
Отворих вратата и без да я затворя, продължих по дългия коридор, осветен от големия блестящ полилей, и излязох на свеж нощен въздух.
Поех с пълни гърди от този въздух и видях през клоните на дърветата ясните звезди. Чувствувах се великолепно. Бях разиграл отлично тази сцена. Ударих го точно по болното място. Щях да се пръсна от гордост. Бълвах огън и жупел. Бях герой. Бях като свети Георги и змея, бях велик актьор, който се кланя пред възхитената публика, бях Исус Христос с бича в храма.
Голяма история.
И изведнаж се почувствувах под звездите като човек, който се е гостил богато — от супата до орехите и хаванската пура — и се чувствува на върха на блаженството, но само в един миг в него не остава нищо друго освен жълтия кисел вкус, който се промъква в гърлото му от стария болен стомах.
След три дни получих от Сади Бърк следното препоръчано писмо:
Драги Джек,
За да не си помислиш, че искам да се отметна от дадената дума, изпращам ти декларацията, която обещах. Подписана е от свидетели, заверена е от нотариус, подпечатана е по всички правила и можеш да правиш с нея каквото поискаш. Тя е твоя. Още веднаж ти казвам, прави с нея каквото знаеш.
Що се отнася до мен, аз заминавам. Заминавам не само от този хибрид между старопиталище и приют за малоумни, но заминавам от този град и от този щат. Не ме свърта повече тук, затова си вдигам багажа. Заминавам надалеч, заминавам за дълго и дано климатът някъде се окаже по-добър. Братовчедка ми (госпожица Сил Ларкин, авеню „Русо“ 2331), която ми е най-близката роднина, ще получи бъдещия ми адрес и ако някой ден решиш да ми се обадиш, пиши ми чрез нея. Където и да се намирам, съм на твое разположение. Ако кажеш ела, ще дойда. Не искам да си мислиш, че се отмятам. Не ме интересува, ако ще всичко да се разчуе. Готова съм да направя всичко, каквото пожелаеш във връзка с тази работа.
Но ако искаш да се вслушаш в моя съвет, той е такъв — откажи се от това. Давам ти такъв съвет не защото Дъфи ми е много симпатичен. Надявам се, че ще му закачиш обица на ухото и ще го накараш да подмокри гащите. Но все пак те съветвам да се откажеш. Първо, по юридически път нищо не можеш да постигнеш. Второ, ако използуват случая за политически цели, най-много да попречиш на преизбирането на Дъфи, но ти много добре знаеш, както го зная и аз, че няма изгледи дори да поставят кандидатурата му. Партийните дейци няма да поставят кандидатурата му, защото той е тъпанар дори според тяхното мерило. Той беше просто собственост на Шефа. Разгласяването на тази история няма да навреди с нищо на шайката. Само ще й даде възможност да се отърве по-лесно от Дъфи. А ако си решил да насочиш стрелите си към шайката, остави я сама да си изкопае гроба. Сега, когато Шефа е мъртъв, тя скоро ще направи това. И трето, ако разгласиш историята, на твоята Стантън ще й дойде доста нанагорно. Може би тя наистина е толкова благородна, че да се съгласи с това, както ти казваше, но ти ще бъдеш глупак ако я подложиш на такова изтезание. Тя сигурно и без това си има достатъчно главоболия, тъй че не е нужно да я разпъваш на кръст само защото си въобразяваш, че ти си някакъв спасител, а тя е Жана д’Арк. Не бива дори нищо да й разказваш. Ако вече не си го направил. Не мога да кажа, че тя е най-добрата ми приятелка, но, както вече отбелязах, тя си има своите главоболия, тъй че дай й възможност да си отдъхне.
И още веднаж ти напомням, не се отмятам. Само ти давам съвет.
И горе главата.