Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Аз имам предпочитания към „Химера“.
— Нагло! — забеляза Треган. — Но какво ще спечелим ние, останалите, от тия „тъмни дела“, Дракаша?
— Нищо, което бих искала да обсъждам, преди работата да се свърши — отвърна Дракаша, — но печалбата за всички нас ще бъде значителна. Може да се каже, че отиваме там с благословията на целия капитански съвет.
— Тогава защо те не са тук да ни помогнат? — попита Насрин.
— Защото има само един капитан, и тя е най-добрата в занаята си! — Дракаша се поклони театрално. — А сега се връщайте към задълженията си или към безделието си! Кажете новината на всички.
Няколко минути по-късно Локи безделничеше, сам с мислите си, на левия парапет, когато Джийн застана до него. И небето, и морето се наливаха с бронз около залязващото слънце, а океанският въздух бе топъл, ала въпреки това освежителен след душната атмосфера на Островите на призрачните ветрове.
— Да усещаш нещо странно? — попита Джийн.
— Какво, за… а, говориш за отровата. Не. Не мога да кажа, че се чувствам по-добре или по-зле от обичайното напоследък. Но, ами… сигурен съм, че ще пробвам да те известя, ако почна да драйфам тритони примерно. Стига да успееш да чуеш, че някой чука по вратата на оная каюта…
— О, богове. Недей и ти. Езри без малко да катурне Гуилем през хакборда…
— Е, да бъдем честни — хората ще забележат неразборията, която обикновено съпровожда нападение над кораба…
— А сега и тебе те заплашва внезапна злополука…
— … на джеремитски Избавители, яхнали кавалерийски жребци. Откъде намирате енергия?
— Тя улеснява нещата — отвърна Джийн.
— А…
— Езри ме помоли да остана — съобщи Джийн, забил поглед в ръцете си.
— На борда на кораба? След като всичко това приключи? Ако нещо от нас оцелее?
Джийн кимна.
— И според мен тя имаше предвид и теб…
— О, ама разбира се — отвърна Локи, без да потиска докрай нотката на сарказъм. — А ти какво каза?
— Казах й… Мислех, че може би тя може да дойде с нас.
— Ти я обичаш. — Локи кимна на себе си, преди Джийн да успее да отговори. — Не просто си запълваш времето, докато си тук. Наистина си паднал от скалата, а?
— Да — прошепна Джийн.
— Бива си я нея — рече Локи. — Има и ум, и огън. Има вкус и към отнемането на разни неща от хора, стоящи пред острие на меч, което според моя устав е ценно качество. И на нея поне можеш да се довериш да ти пази гърба в битка…
— Аз винаги съм ти имал доверие…
— Да стоя зад гърба ти в битка — разбира се. Но на нея можеш да се довериш за това, че няма да изложи всички, преди битката да е свършила. Вие спечелихте боя на „Земеродно рибарче“, не аз. А аз видях как я ритаха — повечето хора щяха да гушкат хамака няколко дни след това. Но тя е прекалено голям инат, че да спре да се движи. Вие двамата наистина си подхождате.
— Говориш така, сякаш трябва да избирам между нея и тебе…
— Разбира се, не е задължително. Но нещата ще се променят…
— Ще се променят, да. И ще се подобрят. Това не значи задължително край на всичко.
— Да я вземем с нас? Трима срещу света? Да започнем всичко отначало, да създадем наново банда? Този разговор не сме ли го водили и преди?
— Да, и…
— По онова време се правех възможно най-успешно на впиянчен гъз. Знам. — Локи постави лявата си длан върху десницата на Джийн. — Прав си. Всичко може да се промени и да се подобри. Виждали сме го да се случва с други хора, може би и на нас може да ни се случи, за разнообразие. Щом свършим играта с Кулата на греха, ще сме дяволски богати и вече няма да сме добре дошли в изисканото общество на Тал Верар. Тя може да дойде с нас… или ти да останеш с нея…
— Още не знам — рече Джийн. — Никой от нас не знае. Решихме да се справим с въпроса, като не го засягаме до края на пътешествието.
— Отлична идея.
— Но искам…
— Слушай. Когато му дойде времето, ще направиш нужния избор, и не мисли за мен, ясно? Вие сте чудесна двойка. Може би ти можеш да станеш и по-добър…
Локи се ухили, за да даде на Джийн да разбере, че няма нужда да му пръсва мозъка.
— … но със сигурност знам, че от това по-добра тя не може да стане. Никога. — И като го каза, той стисна ръката на Джийн. — Радвам се за теб. Ти успя да си откраднеш нещо от цялото това безизходно безумие, в което ни натика Страгос. Дръж го здраво.
Като че нямаше нищо повече за казване, затова те се заслушаха в крясъците на кръжащите чайки и гледаха как слънцето потъва зад далечния хоризонт и кърви огън в морето. Най-сетне зад гърба им по стъпалата на квартердека затропаха тежки стъпки.