Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ансел спря да брои.
- Не очаквах да е толкова страшно - прошепна Еванджелин, сграбчила с ръце дебелата пелерина на Лизандра. - Не очаквах да е толкова ужасяващо.
Лизандра целуна червеникавозлатистата ѝ коса.
- Тук си в безопасност.
- Не се боя за себе си - отвърна Еванджелин, - а за приятелите си.
Лимоненожълтите ѝ очи лъщяха от сълзи на страх и Лизандра избърса една, търкулнала се по бузата ѝ, преди да върне взор към приближаващите вещерски кули. Не знаеше как да утеши момиченцето.
- Всеки момент - прошушна Едион и Лизандра надникна към заснеженото поле.
Към фигурите, които излязоха изпод снега, облечени в бяло. С горящи стрели в обтегнатите лъкове. Предните редици на моратската армия ги наближаваха стремглаво, но те не се целеха във войниците.
Надолу по парапета Муртауг вкопчи ръце в древните камъни, когато една фигура, навярно Рен, даде заповед за стрелба. Запалените стрели полетяха и моратските войници се скриха под щитовете си.
Без да надзърнат под нозете си.
Същата грешка допуснаха и вещиците, водещи трите кули.
Горящите стрели на Тихите асасини удариха земята със смъртоносна точност.
И запалиха фитилите, заровени в прясно изкопаните ями тъкмо когато вещерските кули минаваха върху тях.
Ослепителни взривове разкъсаха черното море на армията. Последвани от могъщ тътен.
Всички моратски войници обърнаха погледи към дъжда от камъни, който отвлече вниманието им достатъчно, че Рен, Илиас и Тихите асасини да хукнат към белите коне, скрити зад една снежна преспа.
Когато пушекът се разсея, всички по парапета си отдъхнаха.
Две от вещерските кули бяха попаднали точно върху ямите, пълни със същите онези химикали, които захранваха огнените копия на Ролф, скрити под пръстта в очакване на разпалваща искра.
Тези две кули сега лежаха на парчета, затрупали теглещите ги уивърни и войниците наоколо.
Едната обаче бе останала незасегната - най-близката до нея яма бе избухнала твърде рано. Отломки от някоя от другите кули бяха ударили единия от уивърните ѝ и сега звярът лежеше мъртъв или тежко ранен.
Третата кула беше спряла.
Проехтя злокобен, нисък вой на рог и цялата вражеска армия също спря.
- Слава на проклетите богове! - сведе глава Ролф.
Едион обаче все още се взираше в полето - в конниците, препускащи към стените на Оринт. За да е сигурен, че всички ще се приберат.
- Колко ще ги забави това? - попита Еванджелин.
Всички, включително Дароу, се извърнаха към момиченцето. Никой не разполагаше с отговор. Дори и с лъжа.
Ето защо пак обърнаха лица към армията на полето, чиито най-далечни редици вече се бяха изнизали откъм хоризонта.
- Сто хиляди - рече тихо Ансел от Брайърклиф.
76
- Възможно ли е да покажеш друг свят? - Дориан попита Майев, като се върнаха в нейната кула.
Тя се настани на един стол с отнесено изражение на лице.
- Да, с помощта на огледала.
Той вирна вежда.
- Виждал си с очите си силата на вещерските огледала. Знаеш какво причини на Елин Галантиус и Манон Черноклюна. Според теб кой разкри на вещиците тази сила? Не я познават от елфите. - Майев се засмя тихо. - И как смяташ, че виждам толкова надалече, как чувам гласовете на шпионите си чак от Доранел? С огледала можеш да шпионираш, да пътуваш, да убиваш. Дори в момента Ераван ги използва в легиона си от Железни зъби.
Вещерските кули.
Тя се разположи удобно на стола си като кралица, макар и без корона.
- Мога да му покажа онова, което иска да види.
Дориан отвори уста, сетне се замисли върху думите ѝ.
- Илюзия. Няма да му покажеш наистина Оркус и Мантикс. Тя го стрелна със студен поглед.
- Просто трик, с който да отвлека вниманието му, за да се промъкнеш в кулата.
- Не мога да вляза там.
- Аз бродя между световете - каза Майев. - Между вселените. Толкова ли ще ти е трудно да влезеш в една стая?
- Нещо те възпира да влезеш в Терасен толкова години.
Тя стисна челюсти.
- Бранън Галантиус знаеше за дарбата ми да прескачам от място на място. Защитните заклинания около кралството му не ми го позволяват.
- Значи не би могла да пренесеш армията на Ераван дотам.
- Не. Мога да вляза само по нормалния начин. Пък и армията е прекалено голяма, няма да успея да задържа портала толкова дълго.
- Ераван също знае за дарбата ти, така че вероятно е защитил стаята си.
- Да, и откакто съм тук, разнищвам постепенно заклинанията. Не е толкова умел заклинател, колкото си въобразява.
Самодоволна, триумфална усмивка изплува на лицето ѝ.
Но Дориан попита:
- Защо не съсредоточи всичките си сили върху това?
- Защото в началото не знаех дали рискът е оправдан. И още не ме беше притиснал да доведа помощничките си тук, за да ги използва като обикновени войници.
- Май те е грижа за онези паяци.
- Сам ще се уверите, Ваше Величество, че преданият приятел е скъпоценно нещо. Не ми е лесно да ги жертвам.
- Но все пак даде шест от тях за принцесите.
- И ще го помня до края на дните си - отвърна Майев и по лицето ѝ наистина пробяга искрено разкаяние. - Тръгнаха доброволно. Всеки път си го повтарям, като ги погледна и не открия нищо от старите си познайници в тях. Искаха да ми помогнат. - Тя срещна погледа му. - Не всички Валги са зли.
- Ераван е.
- Да - потвърди тя и очите ѝ притъмняха. - Тримата с братята му... те са най-злите от расата ни. Властваха чрез страх и болка. Извличат удоволствие от тях.
- А ти?
Майев заусуква мастиленочерен кичур коса около пръста си. И не отговори.
Хубаво тогава! Дориан продължи:
- Значи смяташ да разрушиш защитните заклинания на Ераван около стаята му и да отвориш портал, през който да мина, докато ти отвличаш вниманието му с измамните образи на братята му. - Той свъси вежди. - Но щом намеря ключа, той ще разбере, че си го заблуждавала. Ще трябва да напуснем възможно най-бързо.
Тя кривна устни.
- Да. И да отидем на мястото, където си скрил другите два. Дориан се постара лицето му да остане напълно безизразно.
- Убедена ли си, че няма да усети измамата?
- Оркус му е брат. Но също така беше мой съпруг. Илюзията ще е достоверна.
Той се замисли за секунда.
- Кога започваме?