Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Нищо… — каза тихичко Хюрем.
Хафса султан, която седеше до нея, чу тази дума, но не можа да я разбере. Докато наблюдаваше внуците си, тя се обърна и погледна с навлажнени очи снаха си. Видя сълзите, които бликаха от очите на Хюрем. Още веднъж усети нежност към момичето. Това бяха сълзи на гордост. Кой не би се гордял с такива деца? Хафса си помисли, че в сърцето на човек, който толкова лесно плаче, не може да се таи злина. Сълзите измиват всичко лошо и мръсно.
Валиде султан се успокои, когато видя, че Хюрем аплодира със същия ентусиазъм и сина на Гюлбахар, Мустафа, който минаваше пред тях. Това момиче беше различно. Хафса беше сигурна: „Ах, моето бяло гълъбче, заловило славния ми орел. Значи Аллах, който ти показа правия път, е изтръгнал от сърцето ти всичката ревност, омраза, завист и гняв“.
Първата мисъл, която прониза Хюрем, беше, че Мустафа вече не е дете. Имаше брада и мустаци. Погледна плътните вежди и тъмните очи на сина на Гюлбахар. Имаше дълъг тънък нос, който издаваше силна воля като на баща му. Устните приличаха на тези на майка му. Изглеждаха малки за лицето, също както и при Гюлбахар. Всъщност единственото, по което приличаше на майка си, бяха устните. Плътни, дебели, но малки.
Стана ѝ неприятно, че хората приветстваха най-възторжено Мустафа. Как ли се големее майка му сега и как ли се усмихва наляво-надясно! Направи усилие да види Гюлбахар в другата палатка. Тюлът, който бяха опънали отпред, пречеше, но Хюрем успя да различи силуета ѝ. И си обеща: „Радвай се, докато можеш. Това ще ти е за последно. Сърцето ти ще гори в най-ужасни мъки. Ще проклинаш съдбата, която ме изправи пред теб и копелето ти“.
А в палатката от другата страна крояха други сметки. Подкрепата, която синът ѝ получи от народа, накара Гюлбахар да се изпъчи самоуверено. Нямаше как да не се гордее, когато принц Мустафа помаха величествено с ръка, за да отвърне на приветствията, а хората викнаха:
— Да живее!
Гюлбахар съжали, че не се беше съгласила да е в една палатка с Хюрем. Сега тя бе готова да даде пълни кесии с жълтици, за да види физиономията на Хюрем, докато наблюдава колко невзрачни бяха синовете ѝ пред Мустафа и как топло народът приемаше наследника на престола. Гюлбахар се обърна към другата палатка. Не можеше да види Хюрем заради тюла, който покриваше страната, от която се провеждаше шествието, но можеше да се закълне, че сега очите на московчанката бяха приковани в нея.
Докато Мустафа преминаваше, Гюлбахар стана на крака и заръкопляска с пресилен възторг. А вътрешно си казваше: „Гледай, московска негоднице. Хайде виж сега кой е истинският престолонаследник. Дали в сърцата на хората е московската наложница, или пък майката на Мустафа хан — Махидевран Гюлбахар хасеки? Дали народът обича моя принц юнак, или пък твоите чеда?“.
Щом Гюлбахар скочи и заръкопляска на сина си в изблик на щастие, жената на Искендер паша, Семиха ханъм, която седеше непосредствено до нея, също се изправи на крака, за да го поздрави с овации.
Когато Хюрем научи, че няма да са в една палатка, тя направи всичко по силите си и уреди Семиха да е при Гюлбахар. Въпреки че жената недоволстваше и отказваше да се отдели от съпругата на султана, Хюрем я бе погледнала в очите и ѝ бе казала:
— Това е за добро, Семиха. Отидете да седнете до черкезката, за да сте нашите очи и уши. Иначе мислите ми ще са все там. Ще го сторите за мен, нали?
Гласът на Хюрем, наподобяващ чуруликане на славей, и красивите ѝ очи бяха достатъчни, за да завъртят главата на Семиха.
Всъщност Хюрем усещаше от известно време страстните погледи на съпругата на Искендер паша. Преструваше се, че не забелязва, но знаеше, че и у самата нея бе започнала да припламва искра. Семиха събуди за нов живот несравнимите трепети, породени в тялото на Хюрем от първите любовни уроци, които тя получи от рускинята Екатерина след пристигането си в харема. Тя не остави безответни тези пламенни погледи, които караха кръвта ѝ да забушува. При всяка тяхна среща Хюрем щедро излагаше на показ пред очите на жената на Искендер паша пищните си гърди, преливащи от дълбоките деколтета на роклите ѝ. И понеже при всяко посещение Хюрем бе подклаждала похотта на Семиха, тя вече бе в плен на московчанката. Гледаше поднесеното ѝ съкровище с очи, замъглени от страст.
През онзи ден тя погали фините ръце на Хюрем и отговори на въпроса: „Ще го сторите ли за мен?“, без да се замисли:
— Бих умряла за вас.
Всъщност Хюрем искаше от нея да шпионира. И Семиха се опита да изпълни тази задача по най-добрия начин. Това беше и причината да скочи на крака, сякаш много се беше разчувствала, когато Гюлбахар аплодираше сина си.