Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Двамата неразумни хора си излезли съкрушени. Невярващият платил, но в яда си нарекъл победителя глупак и една седмица по-късно този го убил на дуел.
От това време насам дамата ходи в казиното, посещава обществото, но не приема никого в дома си и живее добре със своя мъж.
— А как погледна съпругът на тази история?
— Възможно най-добре, като всеки възпитан човек. Казал, че би се развел, ако жена му бе постъпила другояче, тъй като тогава никой вече не би се съмнявал в това твърдение.
— Този съпруг е бил действително умен човек. Ако жена му бе изобличила безсрамния бъбрица в лъжа, то естествено, той би заплатил баса, но, смеейки се, би продължил да твърди това и всички биха му повярвали. Като го е обявила за победител, тя е отрязала тази мълва изкъсо и така е предотвратила едно обществено заключение, което би я обезчестило. Недискретният пък се е оказал двойно по-виновен и за това е заплатил с живота си, но и противникът му не е бил по-малко груб, защото добре възпитаните хора не си позволяват да сключват басове за подобни неща. Който се басира „за“ е по начало безсрамен, а който държи на „не“, е глупак. Харесва ми обаче самообладанието на дамата.
— Но какво мислите по въпроса?
— Считам, че тя е невинна.
— Аз мисля като вас и това е всеобщото мнение. Сега навсякъде се отнасят с нея по-добре, отколкото по-рано. Елате с мен в казиното и сам ще се убедите. Там ще ви запозная с нея.
Поканих офицера на вечеря с нас и неговото присъствие я направи още по-приятна. Когато си отиде, установих със задоволство, че Марина е способна, когато поиска, да се държи достойно. Тя бе наела за себе си отделна стая, за да не обиди своите уважавани приятели.
В Мантуа отседнах в странноприемницата Сан Марко, а Марина, която бях предупредил, че ще виждам само рядко, нае жилището, което й бе определил нейният импресарио.
След като се бях разхождал дълго из града, следобед влязох в една книжарница, за да видя какво ново има. Незабелязано нощта настъпи и собственикът ме предупреди, че вече ще затварят магазина, така че трябва да си тръгвам. Не направил и няколко крачки по улицата, ето че ме спря един стражар. Офицерът, който командуваше патрула, ми заяви, че трябва да ме отведе в ареста, задето не нося със себе си фенер, а наближавало вече два часът137. Възразих основателно, че съм пристигнал едва днес и не съм знаел за заповедта. Наложи се да се подчиня.
В ареста офицерът ме представи на своя капитан, един висок и красив млад човек, който ме прие с най-весело изражение на лицето. Помолих го да бъде така добър да ме остави да си отида в странноприемницата, тъй като се нуждая от почивка, но той отговори, смеейки се:
— Не, за Бога! Искам да прекарате заедно с мен и моята добра компания една весела нощ. Върнете на господина шпагата му — каза той на подофицера, който ми я бе взел, и, като се обърна отново към мен, добави: — Искам, господине, да ви считам тук само като приятел. Бъдете мой гост!
Този начин да се канят гости, колкото и насилнически да бе по начало, ми се стори приятен и чрез мълчанието си аз изразих своето съгласие. Той отдаде на един немски войник няколко заповеди и един час по-късно бе застлана маса с четири прибора. Дойдоха още двама други офицери и ние започнахме да се храним в много приятно настроение. При десерта компанията се увеличи с две отвратителни безсрамни жени. След вдигане на покривката масата бе покрита с друга, пъстра като килим, и един от офицерите се приготви да държи фараонова банка. Аз залагах, за да не правя изключение от останалите и, след като загубих няколко цехина, станах да подишам чист въздух, тъй като бяхме почели достатъчно добре Бакхуса. Едната от двете нещастници ме последва, залепи се за мен и най-после, въпреки първоначалната ми съпротива, ми лепна болест за шест седмици. След този жалък подвиг отново влязох при останалите.
Един млад, много любезен офицер, който вече бе загубил петнадесет или двадесет цехина, псуваше като гренадир, защото банкерът прибрал парите му и вдигнал банката. Този млад човек имаше много пари пред себе си и твърдеше, че банкерът би трябвало да го предупреди, че това е последно раздаване на картите.
137
Два часът след залез-слънце. — Б.пр.