Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Състояха се още десет представления и тъй като Марина настояваше да замине в същия ден след последното изпълнение, ние решихме да направим това заедно. Аз междувременно бях помолил Балети — това бе италианско име, което той бе възприел — да ни бъде сътрапезник през цялото време. Свързах с любезния млад човек дружба, която, както читателят ще види по-нататък, упражни голямо влияние върху по-нататъшната ми съдба. Той имаше голяма дарба като танцьор, но това бе най-малкото от добрите му качества. Беше добродетелен, имаше благородна душа, добро образование, бе получил най-доброто възпитание, което можеше да се даде във Франция по онова време на младеж от най-добър произход.
Още на третия ден забелязах, че Марина се домогва да плени своя колега. Понеже чувствувах колко полезно може да бъде това за младото момиче, реших да й помогна. Тя притежаваше двуместна пътническа кола и аз лесно я убедих да вземе Балети със себе си, тъй като поради причини, които не мога да й поверя, съм принуден да пристигна в Мантуа сам. Действително, ако ни видеха да пристигаме заедно, всички биха си казали, че съм влюбен в нея, а това аз не исках. Балети бе възхитен от предложението ми, но искаше непременно да плати своята част от разноските по пътуването, а Марина не се съгласяваше. Причините, които младият човек изтъкваше, бяха много основателни и аз употребих голям труд да го убедя, че трябва да приеме поканата на своята колежка. Най-сетне успях. Обещах им да ги чакам за обяд и вечеря в Кремона и на определения ден отпътувах един час преди тях.
Пристигнах навреме в Кремона, където трябваше да пренощуваме и след като се настаних, излязох да се поразходя. Влязох в едно кафене. Там се запознах с някакъв френски офицер, с когото решихме да направим малка обиколка из града. Една прелестна жена мина в кола покрай нас, той бързо се приближи, заговори я и дамата нареди на кочияша да спре. След като размениха няколко думи, колата отмина и офицерът се върна отново при мен.
— Коя е тази красива дама? — попитах любопитно аз.
— Прелестна жена! Ще ви разкажа един анекдот за нея, който заслужава да бъде предаден на поколенията. И вие не ще можете да ме обвините в преувеличение, защото това, което ще ви разкажа, всъщност е достояние на целия град.
Милата дама, която току-що видяхте, се отличава повече със своя ум, отколкото е красотата си. Ето ви пример за това. Един млад офицер, който я ухажваше наред с всички останали по времето, когато маршал дьо Ришельо командуваше Генуа, се ласкаеше от мисълта, че е поставен пред нея по-добре от всички останали мъже. Един ден той дал в кафенето съвет на свой другар да не си губи повече времето с нея, като му казал: „Вие можете да бъдете сигурен, че никога няма да постигнете нищо е нея.“ — „Скъпи мой — му отговорил другарят, — аз имам много по-голямо основание да ви дам същия съвет, защото вече съм получил от нея всичко, което един облагодетелствуван любовник може да пожелае.“ — „А аз съм убеден, че лъжете — му отговорил другият, — и ви моля да ме последвате.“ — „На драго сърце — продължи недискретният, — но защо да поставяме истината в зависимост от края на нашия дуел и защо да си прерязваме гърлата, когато този факт може да бъде потвърден от самата нея?“ — „Хващам се на бас в противното за двадесет и пет луидора“ — отговорил неверникът. — „Приемам баса. Да вървим!“ И двамата съперници се отправили право при дамата, която видяхте преди малко, за да я накарат да признае кой от двамата има право.
Намерили я да си прави тоалета. „Ах, господа! — възкликнала тя, като ги видяла да влизат. — Кой добър вятър ви довя заедно в този час при мен?“ — „Един бас, уважаема госпожо — казал неверникът, — и само вие можете да станете съдия по спора, който го предизвика. Господинът се хвали, че е получил от вас всичко, което една жена може да даде на своя облагодетелствуван любовник. Аз го обвиних в лъжа, което трябваше да доведе до дуел, но той ми предложи вие сама да потвърдите това. Казах му да се хванем на бас за двадесет и пет луидора, че вие няма да признаете и той прие баса. Сега, уважаема госпожо, моля да решите нашия спор.“ — „Вие губите, господине, — му отговорила тя. — А сега моля и двама ви да ме оставите на мира, като ви предупреждавам, че може да съжалявате, ако се осмелите отново да се появите тук, под какъвто и да е предлог!“