Приключенията на Казанова

— Вие ми казахте, че ще дойдете сам!

— Приятелят ми ще е излишен, тъй като идвам тук само за да говоря с вас.

— Ако знаех това, нямаше да си дам труда да излизам. Но да не вдигаме шум, а да отидем да си кажем две думи насаме някъде, където няма да ни видят. Последвайте ме.

Аз излязох с французина, който, познавайки добре местността, ме заведе на най-удобното място. Застанахме там да дочакаме останалите двама. Те се приближаваха бавно, разговаряйки тихо помежду си. Щом наближиха на десетина крачки от нас, аз изтеглих шпагата си и извиках на противника си да се пази. Французинът изтегли също своята и я прикрепи под мишницата си.

— Двама срещу един — извика Чели.

— Нека приятелят ви си отиде и господинът също ще се отдалечи. Впрочем, приятелят ви също има рапира, тъй че сме двама срещу двама.

— Да — каза французинът, — предлагам да направим каре.

— Аз не се бия с танцьори — каза бандитът.

При тези думи моят секундант се приближи до него и му каза през зъби, че един танцьор струва много повече от някакъв си кучи син, при което му нанесе здрав удар с плоската страна на шпагата. Аз последвах примера му с Чели, който отстъпи назад, заедно със своя другар, викайки, че искал да ми каже само една дума и тогава да се бие с мен.

— Говорете.

— Вие ме познавате, но аз не ви познавам, така че кажете ми кой сте?

Вместо отговор аз започнах да го налагам, а французинът показа по същия начин най-голямо усърдие по гърба на другия. Но понеже двете баби си плюха бързо на петите, ние бяхме принудени да си приберем отново шпагите в ножниците. Това беше големият дуел, който завърши още по-смешно, отколкото бе предсказала Марина.

Моят храбър французин очакваше компания и аз се разделих с него, като го помолих да дойде след театъра на вечеря при мен. Казах му името, което бях съобщил на вратаря, и странноприемницата, в която живеех.

При завръщането си намерих Марина и й разказах как се бе развила случката.

— Аз — каза тя, — ще разкажа тази весела история на целия театър. Най-голямо удоволствие ми достави — добави прелестното момиче, — четвъртият секундант, ако наистина е танцьор, може да бъде само господин Балети, който трябва да танцува с мен в Мантуа.

След като поставих моите документи и ценности отново в куфара си, отидох в партера на операта, където видях Балети. Щом ме забеляза, той обърна вниманието на всички върху мен, като разказа случилото се на своите познати. Когато свърши операта, той дойде с мен и аз го заведох у дома. Марина, която бе избързала напред да се върне, дойде в стаята ми веднага, щом ме чу да говоря и аз изпитах голямо удоволствие от изненадата на моя любезен французин при вида на партньорката, с която трябвало да се реши да играе полухарактерни танци. Защото Марина, макар и отлична балерина, не се осмеляваше да изпълнява сериозни класически танци. Двамата любезни ученици на Терпсихора136, които дотогава не бяха сядали заедно в компания, си обявиха на масата страхотно любовно сражение, което ми подслади вечерята по много приятен начин. Тъй като това бе наш приятел, Марина възприе тон, напълно подходящ на обстоятелствата и съвсем различен от този, който използуваше обикновено при мъжете. Освен това тя надмина себе си тази вечер по любезност и настроение, защото бе получила бурни аплодисменти, когато станала известна историята с мнимия граф Чели.