Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Капитан Тонли отмахна настрана платнения навес, примижа и закри очи от ярката светлина на фенерите.

— Какво е това — хм, господа?

— Да! — продължи Гелел. — Какво е това, Гуглата да го отнесе!

— Печатът на Пурпурната гвардия — обясни Улен.

Гелел гледаше вторачено, а веждите й запълзяха по челото. Пурпурната гвардия? Това древно бабешко страшило? Обикновени наемници? Това ли толкова уплаши Улен? Само приличието я възпря да не се изсмее на висок глас.

Капитан Тонли почеса кестенявата си брада. Лицето му издаваше пълна липса на разбиране.

— Пурпурната гвардия значи? Наистина, господине? Изумително.

Той пое дълбоко дъх, забеляза каните с вино и грабна едната.

— Заповедите ви, господине?

Улен или не забеляза, или бе привикнал на обноските на човека — или на липсата на такива.

— Пратете най-добрия си ездач до Урко в Командването.

Той надраска съобщение на късче пергамент и го подаде на Тонли.

— Потвърдено е, че неприятелската войска е Пурпурната гвардия.

— Всеки би могъл да използва този знак — възрази Гелел.

— Никой не би посмял — отговори й маркизът. — Хайде, превост. Тръгваме си веднага.

И той се поклони на Улен. Гелел не се помръдна. Гледаше как Улен й се кланя за довиждане, докато — рече си тя — внимателно не допуска чувства върху лицето си. Маркизът я хвана за ръката.

— Превост.

Навън той я заговори тихо:

— Преоблечете се бързо, потегляме до час.

После отиде към шатрата си. Гелел тръгна бавно — усещаше се някак пияна, замаяна от бързите промени. В палатката си намери Молк, проснат пред входа, закрил лице с ръка.

— Ставай. Тръгваме.

Той отмести ръка и примигна срещу нея.

— Тръгваме? Толкова скоро?

— Да. И побързай — трябва да събираш багажа.

Тя започна да се преоблича, за да сложи доспехите си.

Той бързо седна изправен.

— Какви са новините? Тя ли е?

Гелел се спря, докато изхлузваше ризата си. Тя? А, да, тя.

— Не. Не е тя.

— Кой тогава?

От Гелел се донесе смях.

— Да, кой наистина.

Тя разгъна копринена долна риза и я навлече.

— Явно славният ни пълководец вярва, че тези разбойници са завърналата се Пурпурна гвардия. Можеш ли да го повярваш?

Тя пристегна предните върви и вдигна поглед.

— Молк?

Завъртя се и се заоглежда из палатката. Глупакът беше изчезнал. Е, мътните да го отнесат. Ами сега кой ще прибира нещата?