Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Последва дълго мълчание, после Трут посочи с пръст Игур и рече:
— Ето точно затова никой не те харесва, Лут, освен когато ни готвиш. Деликатен си колкото прасе в кочина.
Далечно тропане привлече вниманието на всички. Брафен се надигна.
— Някой е на портата, сър.
— Аа, трябва да е Саваро с дезертьорите. Игур, отиди да сготвиш още нещо да нахраним гостите. Може да са двайсетина, че и повече.
Брафен изруга тихо и тръгна към портата.
Игур стана и взе гарафата.
— Може да премислят, сър.
В този момент някъде из двора на имението изригна хор от ревове.
Кагамандра погледна вечерята, която току-що бе започнал, и стана.
— Е, да. Едно предупреждение изглежда уместно, предвид обстоятелствата. Но се съмнявам, че ще премислят, тъй като нямат къде другаде да идат.
— Имат ли коне, сър?
— И мулета, Игур.
Трут простена и се надигна тежко.
— Ще се погрижа да ги приберат в конюшните, сър, и ще взема първата стража също.
Докато Кагамандра стигне до портата, Саваро, Ристанд и още неколцина Стражи вече се бяха струпали пред Брафен, която преграждаше пътя им, с едното рамо подпряно на вратата. Щом сержант Саваро видя Кагамандра, очите ѝ светнаха, а след това на лицето ѝ се изписа страхопочитание.
Брафен погледна през рамо.
— Милорд, оказват се крайно настоятелни.
— Отдръпни се, кастелане.
— Милорд, възразявам срещу грубостта им. Не са в положение да настояват.
— Съгласен съм, Брафен. Но ще им дадем поне двора, и конюшните за животните. Сержант Саваро, ще бъдете ли така добра да задържите хората си? Положението тук не е толкова просто, колкото изглежда. Впрочем, накарайте ги да се съберат тук, отсам портата, докато ние двамата подновим запознанството си.
Брафен се отдръпна и пусна бойците да се изсипят в двора. Кагамандра видя, че не са се разцепили, въпреки новината за връщането на Калат Хустаин. Напрежението във въздуха бе стигнало до децата и повечето пищяха. Мулетата и конете се заинатиха на прага и беше нужно известно усилие, за да ги вкарат вътре. Кагамандра махна на Саваро и се отдръпна на десетина крачки от бутащата се на вратата тълпа.
Двамата с Ристанд дойдоха при него; грамадният мъж се мръщеше и мяташе гневни погледи на Брафен.
— Милорд, извинете ни — почна Саваро. — Не се представихте и…
— Няма нужда от извинения, сержант. Не бях в положение да ви осветля за състоянието на това имение. Е, изглежда, онзи спор, който оставих зад себе си, е решен, макар и не така, както бих очаквал.
— Гласувахме, милорд, и тръгнахме с мнозинството. Продължаваме. Витр е горчиво проклятие над Калат Хустаин. Видяхме твърде много приятели мъртви на онзи склон.
— Тая кастеланка ни оскърбява — каза намръщено Ристанд. — Що за посрещане е това? Студено е. Слънцето залязва. Нощта ще е мразовита. Краката ме болят и съм гладен. Казах ти, Саваро, нов век е, век, в който никой не се интересува да помогне на друг. Куралд Галайн се превръща в свят на бежанци. Не може да се живее.
— Ще си затвориш ли устата най-сетне, Ристанд?
— А защо? — Махна с ръка към Кагамандра. — Дори господарят на това имение се опита да ни разубеди дойдем тук. Иначе защо ще ни казва за връщането на Хустаин? Хун Раал беше прав — биеш се за своите, а останалите да вървят в Бездната.
Кагамандра се покашля и каза:
— Добре дошли сте да отседнете тук, Стражи. Но поканата ми трябва да бъде уточнена…
— Какво значи това? — Ристанд се обърна рязко към сержанта си. — Какво иска да каже той?
— Искам да кажа — продължи Кагамандра, — че имаме заложници джеларкани. Деца. Диви почти като вълци. Конете и мулетата ви не са в безопасност, макар че ще се погрижа да поставим охрана на конюшните.
— Джеларкани? — Ристанд подръпна рошавата си брада. — Видя ли, Саваро? Какво ти казах? Ха, мнозинство! Той ни кани в гнездо на вълци превъплъщенци! Ще ни изядат конете! Трябваше да гласувам срещу теб.
— Но нали тъкмо ти предложи да дойдем тук, Ристанд!
— Защото този лорд тука не ми каза истината!
— Не я е знаел!
— Сега я знае!
— Ристанд, махай се от очите ми преди да съм те нарязала на каишки! Погрижи се за животните и уреди охрана за тях. Двама на стража по всяко време.