![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Ние сме Тайст Андий от Куралд Галайн.
— Виждам известно предимство във формата ви. По-малко усилие да напълните стомаха. Блаженството на скромен подслон. Определено изящество в пъпленето ви по земята.
— Вие излязохте от Витр…
— Витр! Що за гигантски мятащ камъни огре е шепнал в ухото ти? Или, може би някой бърникащ азатанай? — Драконът вдигна главата си по-нависоко и сякаш подуши въздуха. — Кралицата на сънищата терзае едного от вас. Горкият кучи син. Но пък тя се провали първия път, нали?
— Не разбирам — каза Калат Хустаин. — Какво можеш да ни кажеш за Витр? Как можем да спрем настъплението му?
— Срещу този свят ли настъпва?
— Да. Бавно, но да.
— Сигурно има… изтичане. — Съществото изведнъж се замъгли, въздухът около него се завихри и надигна сняг от земята.
Бурса видя как драконът се сви и тялото му се разми. Завихреният сняг улегна… и на мястото на съществото имаше гола жена тайст.
Тя закрачи към Калат, Спинок и стария Бекер Флат.
Този път заговори с думи.
— Носите кожи за топлина. Дайте и на мен. Освен това съм гладна. И жадна. — Посочи Бурса. — Кралицата на сънищата ме вижда през неговите очи. Все ми е едно. Ужасна жена! Зла азатанай! Ние изхвърлихме сестра ти. Един от събратята ми след това те изяде — толкова по-зле, че не можа да те задържи! — Обърна се към Калат. — Приберете ме вътре. Тези тука — посочи пълните си гърди — стават на буци лед.
Галантен както винаги, Спинок свали наметалото си и пристъпи към нея.
— Милейди. Това ще ви стопли, докато стигнем до къщата.
Бурса видя как тя го изгледа, одобрително, както вече беше виждал безброй пъти, щом жена се озовеше лице в лице със Спинок Дурав.
— Прелестно — каза жената, щом взе наметалото и го заметна на едното си рамо. — И… топличко.
— Добре сте дошла — каза Калат Хустаин. — Аз съм командир Калат Хустаин на Стражите на Блещукаща съдба. Имате ли си име?
— Разбира се, че си имам име. Кой няма? — Все още гледаше втренчено Спинок Дурав, а след това се усмихна, пристъпи към младия мъж и каза: — Моят вид поздравява галантността с целувка.
— Нима? — отвърна Спинок и макар Бурса да не можеше да види лицето му, много добре си представяше чаровната усмивка, с която ѝ отвърна Дурав. — Муцуна в муцуна ли?
— Никога. Вярно предположи. Просто си го измислих. Все пак, хайде, угоди ми.
— Най-малкото, преди да ви предложа тази целувка, все пак кажете ни името си — каза Спинок.
— Телораст.
Спинок Дурав ѝ се поклони.
— Спинок Дурав. С Калат се запознахте, а спътникът ни е ветеран на Стражите, Бекер Флат. А на стената зад нас е Бурса.
Телораст хвърли поглед към Бурса.
— Сладки сънища ли, Бурса?
Той поклати глава.
„Не стига, че са дракони, изглежда. Сега трябва и да владеят тайнствена магия. И кажи, че съм полудял.“
После тя взе целувката си от Спинок Дурав, като притисна тялото си в него.
Калат Хустаин стоеше смълчан отстрани. Бурса се наслади на неудобството му. „Да, той го прави това, командире. Би трябвало да го знаеш.“ След малко, докато Телораст продължаваше да се притиска сластно в Спинок Дурав — колкото и да се мъчеше той да се отскубне от ръцете ѝ, сплетени около врата му, — Калат се обърна и извика:
— Отворете портата! Влизаме!
„Забрави да добавиш: «Драконът ще дойде с нас на вечеря.» Командире, ще се каеш за гостоприемството си. Бягам ли тази нощ? Или оставам, за да задоволя любопитството си? Да се надяваме, че тя ще изтърве юздите си и ще погълне Дурав на една хапка.
Финара, горкият Спинок Дурав! Историята, която ще трябва да ти разкажа, включва не много прелестна сцена…“
Портата заяде по леда и спря, запъната от купчина втвърден сняг. Отворът едва стигаше, за да пропусне загърнатата в кожи жена, която се измъкна навън, за да поздрави Кагамандра Тюлас. Щом го позна, тя се обърна и извика:
— Трут! Вземи лопатата — не, онази с дръжката, глупако! Побързай! — Жената отново се обърна към Кагамандра, наведе глава и каза: — Милорд, добре дошли у дома.
— Брафен, ти ли си?
— Да, милорд. Брафен съм, действащ кастелан тук в Хоулс. Милорд, пристигането ви е неочаквано. Вестоносец не е стигнал до нас, уви, да извести за предстоящото ви завръщане. Трябва да призная, че цитаделата е малко занемарена, главната къща тоест. Затворена за зимата, сър. — Наведе отново глава. — Поднасям ви оставката си, милорд, затова, че ви провалих.
— Брафен — каза Кагамандра, след като слезе от коня, — станала си жена. Трут ли спомена? Останал е значи. Добре. Не ме интересува оставката ти. Нямаше вестоносец. Ти ли си кастеланът сега? Ще свърши работа.