Гаснещ зрак [bg]

Докато той говореше, Трут се появи с разнебитена лопата в увитите му с парцали ръце. Щом видя Кагамандра, старият ветеран кимна, после извърна глава настрани и плю в снега.

— Сър — каза само, изгърби се и се захвана с чистенето на снега.

Кастелан Брафен погледна господаря си и сви рамене.

— Той настоя да го направя капитан, милорд, или щеше да напусне. Същото се отнася за Насарас и Игур Лут. Трима капитани, милорд, да командват Домашните мечове.

— Толкова много? Добре. Колко Домашни мечове имам при това положение?

Брафен примига, после избърса закапалия си нос с ръкав.

— Ами, това е, милорд. Само капитаните. Останалите напуснаха, когато дойдоха сираците. На запад заминаха, мисля. Искаха да се присъединят към Домашните мечове на лейди Хиш Тула, понеже сте роднини и прочее.

— Хиш Тула ми е роднина?

— Не е ли, милорд? Фамилните ви имена толкова си приличат, хората мислеха… че. О!

Трут вече бе успял да отвори портата след трескавото гребане на мокрия сняг и Кагамандра влезе в двора. Конят му се дръпна уплашено, докато минаваше под трегерния камък.

— Бездната да те вземе — изсъска Кагамандра, изненадан от внезапния му страх. — Какво ти става?

Брафен посегна да успокои животното.

— Заради сираците е, милорд.

— Какви сираци?

— Дадени са под ваша опека, милорд, от лорд Силхас Руин и капитан Скара Бандарис. Заложници всъщност.

Кагамандра се навъси и слезе от коня. Трут хвана юздите и поведе уплашеното животно към конюшните.

— Знам, милорд — каза Брафен, докато буташе портата да я затвори. — Трут е станал още по-грозен. Всички сме съгласни за това. Не мога да кажа как или какво се промени, но се обзалагам, че грозното му лице ви стъписа. Уви, милорд, стъписването няма да мине скоро.

— Силхас Руин? И Скара Бандарис? Откъде са дошли тези заложници? И защо сте дали ново име на имението? Що за име изобщо е това — Хоулс3?

Брафен го изгледа за миг, после пак си избърса носа.

— Не идвате ли да ги вземете под опеката си, милорд?

— Не. Нищо не знам за никакви заложници. Брафен, търпението ми е на… не, заведи ме вътре. Трябва да хапна. Кажи ми, че зимните ни запаси са достатъчни!

— О, да, милорд. Всичко има. Направихме ново мазе отзад, близо до стария клозет, пълно е с трупно месо.

— До клозета?!

— Стария казах, милорд. В смисъл, онзи, който намерихме, когато почнахме да копаем. Е, когато Трут почна да копае. Тъй че решихме да спрем да копаем. Трут реши де. Новото мазе е до него, милорд, изкопано в чиста пръст. За трупното месо. Голямо мазе, сър. Не е лесно да вместиш петдесет трупа някъде.

— Петдесет трупа?!

Тръгнаха към главната къща. Кагамандра я огледа с усилващо се безпокойство. Ехото от баща му сякаш се бе задържало, призрачно, като петна по сивите камъни. Сградата изглеждаше по-малка, не съвпадаше със спомените му.

— За заложниците главно, милорд.

— Извинявай, какво е за заложниците, Брафен?

— Месото, милорд. Кози, телета и овнешко.

Изкачиха се по заледените стъпала. Брафен мина напред да отвори вратата.

— Добре дошли у дома, милорд.

На три крачки навътре, в преддверието, стоеше мърляво дете, сякаш ги очакваше. Зяпна безизразно Кагамандра. Беше облечено в опърпана туника от сърнешка кожа, краката му под коленете бяха голи, стъпалата зацапани с пепел.

— А, един от заложниците ми? Много добре. — Кагамандра се приближи към детето и протегна ръка, за да я отпусне на рамото му.

Момчето се озъби и изръмжа.

Кагамандра дръпна ръката си.

— Заложници джеларкани, милорд — каза Брафен. — Този се казва Джиър.

— Силхас Руин и Скара, каза?

— Да, милорд.

— Предполагам, че не са гостували, откакто са довели заложниците.

— Не, милорд.

— Колко трупа са останали в онова мазе?

— Около две трети, милорд.

— Значи има място, да речем, за още два?

Брафен се намръщи.

— Милорд?

— Все едно. Имаме ли готвач, или сега всички ядем сурово месо?

— Игур Лут командва кухнята напоследък, милорд. Ще заварите камината в трапезарията добре затоплена, защото там прекарва нощите си предимно. След като сираците спят през по-голямата част на деня, така е по-безопасно. — Смъкна по-тежките кожи от себе си и контрастът между приятно закръгленото ѝ тяло и мършавата фигура на Кагамандра беше изумителен. Тя прекъсна сравнението му, като пак си обърса носа. — Ще уведомя Игур да ви приготви ядене, милорд.