Гаснещ зрак [bg]

„Идиоти. Не, Саваро беше права. Далече замини, скрий се в мъглите. Ние бяхме непригодни. Така започнахме и в тази окаяна самота ще се върнем сега.

Калат Хустаин, ти предаде командването на Стражите на лорд Илгаст Ренд. Това беше първото ти престъпление и то остава непростимо. Изумява ме защо все още не си сложил край на живота си. Друг ли трябва да го направи вместо теб?

Бих го направил, ако ме интересуваше. Но ми е все едно. По-добре да живееш и да страдаш от гузна съвест, година след година, докато не прогниеш отвътре навън.“

След малко Спинок Дурав се върна от обиколката си — този път се приближи към Бурса от другата страна на дървената пътека.

— Ще вали още сняг тази нощ.

Бурса само изсумтя.

В двора отзад и под стената се разнесоха звуци. Двамата се обърнаха и видяха командир Калат Хустаин да излиза от дългата дървена сграда на форта. Старият Бекер се мъкнеше до него и се мъчеше да навлече бронята си.

— Сега какво? — попита тихо Бурса.

— Спинок Дурав! — извика командирът. — Яви се при мен. Бурса, остани на стената.

„Аха, ще вземе красавеца.“ Видя как Спинок заслиза по въжената стълба с дразнеща пъргавина.

— Бурса!

— Командире?

— Наблюдавай добре, в случай че нещата се объркат.

„Що за нова лудост те е обзела, Хустаин?“

Щом Спинок слезе, тримата излязоха през портата и тръгнаха право към дремещия дракон.

Устата на Бурса пресъхна. Сърцето му заби лудо. Помисли да извика предупредително. Помисли да им изкрещи и да ги спре с цялото си благоразумие… всичко това, докато се мъчеше да надвие импулса да побегне. „Нека да умрат, щом така са решили. Без значение е за мен. Финара, твоето скъпо момче последва Калат Хустаин. Нищо не мога да направя, за да го предотвратя. Командирът ми заповяда да остана на поста си. Нищо не можех да направя, освен да гледам. Иска ми се, о, капитане, колко ми се иска да мога да кажа, че той умря храбро…“

Тримата тайсти не бяха направили повече от десетина крачки, когато очите на дракона се отвориха и съществото вдигна глава; змийският врат се изви и грейналите очи на звяра се впиха в натрапниците.

И колкото и невъзможно да беше, тогава драконът заговори — с глас, който изпълни черепа на Бурса.

— Ние няма да се върнем. Откажете ни тази свобода и ще оставим настрана омразата си. Ще намерим своята ярост и така ще пробудим за този свят Тиамата. След това ужасно деяние ще последва смут и разочарование.

Командир Калат Хустаин каза:

— Елейнт. Грешно тълкуваш целта ни. Ние не оспорваме присъствието ви, нито правото ви на свобода.

— Това ме радва. Що за порода същества сте вие?