Драконите на сломеното слънце [bg]

— Донеси наметката ми — нареди Лорана. Тонът й беше внимателен, но твърд и нетърпящ по-нататъшно обсъждане.

Келевандрос мълком се поклони.

Калиндас отиде да донесе връхната дреха, докато брат му придружи Лорана до предната врата, където наместникът очакваше появата й.

Щом я забеляза, той се стегна.

— Лораналанталас от Дома на Солостаран — каза официално, — вие сте арестувана. Съветвам ви да се предадете доброволно.

— Така ли? — попита съвсем спокойно Лорана. — Какви са обвиненията? Или по-точно, има ли някакви обвинения? — поправи се тя и се обърна така, че Калиндас да я наметне.

Прислужникът понечи да го стори, но Медан взе дрехата от ръцете му и с мрачно изражение покри раменете на кралицата с нея.

— Обвиненията са неизброими, мадам. Даване на подслон на човешки магьосник, търсен от Сивите мантии. Укриване на важна информация за важен магически артефакт, който магьосникът е имал в себе си, след като, съгласно закона, всички магически предмети в Квалинести трябва да бъдат предавани на драконесата. Подпомагане и насърчаване на престъпника да избяга от страната, взимайки артефакта със себе си.

— Разбирам — каза Лорана.

— Опитах се да ви предупредя, мадам, но не пожелахте да ме чуете — заяви Медан.

— Да, опитахте, наместник, за което съм ви благодарна. — Кралицата пристегна наметката около шията си с инкрустирана със скъпоценен камък игла. Ръцете й дори не потрепнаха. — Какво ще стане с мен, наместник?

— Имам заповеди да ви екзекутирам, мадам — отговори той. — Трябва да изпратя главата ви на дракона.

Калиндас възкликна. Келевандрос нададе дрезгав вик и се хвърли към наместника, търсейки гърлото му с голите си ръце.

— Спри, Келевандрос! — нареди Лорана, като застана между него и Медан. — Това няма да помогне! Веднага прекрати тази лудост!

Келевандрос отстъпи, като дишаше тежко и се взираше с омраза в наместника. Калиндас взе ръката му, ала брат му гневно я измъкна.

— Елате, мадам — каза наместник Медан.

Той й предложи подкрепата си. Факлата пушеше и цвърчеше. Надвисналите над портика орхидеи се свиваха попарени.

Лорана положи ръка върху ръката на наместника. Обърна се към двамата братя, които пребледнели и с потъмнели очи наблюдаваха как я отвеждат на смърт.

„Кой? — запита се със свито сърце тя. — Кой от вас?“