Драконите на сломеното слънце [bg]

Мястото на сражението се намираше на обширно обработваемо поле непосредствено до река Тон-Талас. Войните на елфите тъпчеха пшеничени класове с обутите си в кожени ботуши крака. Стрелците заеха позиции сред едно каре от високи царевични стълбове. Генерал Конал разположи командната си палатка близо до прасковена градина. Ръцете на голямата вятърна мелница се преобръщаха безкрайно, проскърцвайки на вятъра, който носеше със себе си нещо от аромата на предстоящата реколта.

И наистина — това поле щеше да даде своя урожай. Очакваше го жестоката жътва на млади животи. А когато всичко приключеше, водите под вятърната мелница щяха да поаленеят.

Плодородното поле стоеше между напредващия враг и столицата на елфите, които възнамеряваха да се противопоставят тук, преди да е станало твърде късно и Мрачните рицари да са навлезли в самото сърце на родните им земи. Народът на Силванести беше оскърбен, обиден и разгневен. От стотици години ничий вражески крак не бе пристъпвал из тези свещени местности. Единственият противник, с когото се бяха сблъсквали, беше създаден от самите тях — измамният сън на Лорак.

Техният прекрасен магически щит ги беше предал. Не знаеха как или защо, но повечето от елфите смятаха, че се е случило благодарение на злокобните интриги на Рицарите на Нерака.

— В този момент, генерале — казваше Глокъс — залавянето на тяхната водачка е от първостепенна важност. Заловете момичето, за да можем да го разпитаме. Тя ще признае как са успели да измамят вълшебството на бариерата.

— И какво те кара да смяташ, че ще признае? — попита Конал, раздразнен от непрестанното му бръщолевене на тази тема.

— Може и да откаже — увери го съветникът, — но няма да има никакъв избор. Ще използвам изпитанието на истината.