Зовът на барабана [bg]

Дали бе навлязъл в село? В такъв случай каква касапница бяха оставили той и синовете му след себе си? И дори по-лошо — каква касапница предстоеше?

Потреперих от студ въпреки слънцето. Мюлер не беше единственият, който вярваше в отмъщението. Семейството, родът, селото на убитите — те също щяха да потърсят отмъщение; и вероятно нямаше да спрат със семейство Мюлер — ако изобщо знаеха самоличността на убийците.

Ако не знаеха кои са, че са просто бели… Потреперих отново. Бях чувала достатъчно истории за кланета, за да знам, че жертвите рядко са заслужили с нещо съдбата си; обикновено просто се бяха озовавали на погрешното място в погрешното време. Фрейзърс Ридж се намираше точно между фермата на Мюлер и индианските села, което в момента ми се струваше много погрешно място.

— Господи, ще ми се Джейми да беше тук. — Не бях усетила, че съм го казала на глас, докато лорд Джон не отговори:

— На мен също. Макар че може би Уилям ще е в по-голяма безопасност с него, отколкото ако беше тук — и не само заради болестта.

Погледнах го и внезапно съзнах колко слаб е още; за първи път от седмица ставаше от леглото. Беше пребледнял под остатъците от обривите и се държеше за рамката на вратата, за да не падне.

— Не биваше да ставате! — възкликнах аз и го хванах за ръката. — Веднага вървете да легнете.

— Добре съм — рече подразнено, но не се отдръпна и не възрази, когато настоях да си легне.

Коленичих да проверя Иън, който се мяташе неспокойно, защото гореше от треска. Очите му бяха затворени, чертите му бяха подпухнали и безформени от появилия се обрив, лимфните възли бяха едри и твърди като яйца.

Роло пъхна нос под лакътя ми, побутна леко господаря си и изскимтя.

— Той ще се оправи — казах твърдо. — Защо не излезеш навън да наглеждаш за посетители, а?

Роло не ми обърна внимание, а се настани търпеливо да гледа как изстисквам кърпа със студена вода и мия Иън. После го събудих, сресах му косата и му подадох нощното гърне, а след това го накарах да изпие сироп от монарда, като постоянно се ослушвах за тропот на копита и за радостния рев на Кларънс, който ще обяви появата на посетител.