Зовът на барабана [bg]

Пасторът беше дребен дебел човек с огромна къдрава сива брада, която обгръщаше лицето му като буреносен облак и обичайно сред нея грееше усмивка. Тази сутрин обаче не се усмихваше. Кръглите му бузи бях с цвят на лой, дебелите устни бяха бледи, а очите зачервени от умора.

— Meine Dame — поздрави ме той, като свали широкополата си шапка и се поклони от кръста. — Ist Euer Mann hier?

Знаех само няколко думи на немски, но разбрах, че търси Джейми. Поклатих глава и посочих към гората, за да обясня, че отсъства.

Пасторът се притесни още повече, почти започна да кърши ръце. Каза нещо трескаво на немски, после видя, че не го разбирам, и повтори по-бавно и по-високо, а дебелото му тяло се изопна от усилието, сякаш се опитваше да ме накара да разбера само със силата на волята си.

Пак поклатих безпомощно глава и в този миг един глас заговори зад мен:

— Was ist los? — попита лорд Джон, като се появи на двора. — Was habt Ihr gesagt?[28] — Беше си обул бричовете, макар че беше бос, а светлата му коса се спускаше по раменете.

Пасторът ме погледна скандализирано, явно си помисли най-лошото, но изражението му изчезна, когато лорд Джон продължи да говори на немски като картечен откос. Пасторът ми се поклони извинително, после се обърна към англичанина, размаха ръце и заекна от бързане да разкаже историята си.

— Какво? — попитах, защото не успях да разбера повече от две думи. — Какво казва, за бога?

Грей обърна мрачното си лице към мен.

— Познавате ли семейство Мюлер?

— Да. — Веднага усетих тревога. — Петронела Мюлер роди дете преди три седмици.

— О… — Грей облиза сухите си устни и сведе поглед към земята; не искаше да ми казва. — Детето… е мъртво, опасявам се. Майката също.

— О, не. — Седнах на пейката до вратата, пометена от вълна на отрицание. — Не. Не може да бъде.

Грей потърка с ръка устата си и кимна, когато пасторът продължи, размахвайки малките си дебели ръчички от вълнение.

— Казва, че било Masern, мисля, че това означава морбили. Flecken, so ähnlich wie diese?[29] — попита той и посочи остатъците от обриви по лицето си.

Пасторът кимна и повтори:

— Flechen, Masern, ja! — и потупа бузите си.

— Но за какво му е Джейми? — попитах. Към ужаса се добави и изумлението.

— Явно смята, че Джейми може да вразуми мъжа… хер Мюлер. Приятели ли са?

— Не точно, не. Джейми удари Герхард Мюлер в устата и го събори пред мелницата миналата пролет.

Едно мускулче потрепна на пъпчивата буза на лорд Джон.

— Разбирам. Предполагам, че използва думата „вразуми“ в по-общ смисъл.

— Мюлер не може да бъде вразумен с по-изтънчени методи от дръжка на брадва — казах аз. — Но защо трябва да бъде вразумяван?